3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1450
ГР. С., 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №858/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №1032/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е прието за разглеждане и уважено възражението на касатора /като ответник по иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД/ за прихващане със стойността на подобренията в имота в размер на 13 510 лв. и недопустимо прихванатата сума е присъдена на ищеца [фирма], като обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно с първоначално присъдените по иска 37593 лв. За недопустимо е прието и разгледаното и отхвърлено от първоинст. съд възражение за прихващане със суми по запис на заповед и първоинст. решение е обезсилено и по това възражение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС е решен въпросът „дали държателят има правата на добросъвестен подобрител по чл.74, ал.2 от ЗС”, които да предяви с възражение за прихващане срещу иска по чл.59 от ЗЗД. Сочи, че като е приел възражението му за прихващане със стойността на подобренията в имота, първоинст. съд е нарушил правото му на защита – следвало е да откаже разглеждането на възражението като недопустимо и да му укаже, че като държател на имота следва да предяви вземането си за подобрения с насрещен иск. Основанието по т.3 обосновава с порочните действия на съда, които водят до ограничаване правото на защита на гражданите и засягане на техни имуществени права – според касатора при разглеждане на възражението за прихващане с вземане по запис на заповед съдът не е изследвал и анализирал събраните доказателства. Смесил е претенции по издаден изп. лист въз основа на запис на заповед и предявената за прихващане друга запис на заповед и така е формирал извода за недопустимост на възражението му. В допълнителното изложение намира, че въпросът за предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД, а именно – ищецът да е собственик на имота, а ответникът да го държи без основание, е решен в противоречие с трайната практика на съдилищата, която прилага. Според касатора не е отчетено, че той е назначен с протокол от 10.08.07 г. за пазач на имота по изпълнително дело, което все още не е приключило.
С въззивното решение е присъдено обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване на ищцовия имот от ответника по иска без основание за периода от 8.08.01 г. до 24.08.05 г. и от 5.07.06 г. до 30.05.97 г. Прието е, че облигационният договор, въз основа на който ответникът по иска ползвал имота е прекратен през м.02.2001 г. и за процесният период той е държал имота без основание. Затова дължи на ищеца – собственик на имота, обезщетението по чл.59 от ЗЗД. Според АС държателят не може да предяви вземането си за подобрения в имота с възражение срещу иска за обезщетение по чл.59 от ЗЗД, основано на право на собственост, а само с насрещен иск. Възражението за прихващане със суми по запис на заповед също е прието за недопустимо, тъй като въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и възражението за прихващане е следвало да се предяви в производството по издаване на листа.
Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК по първите два въпроса / конкретизирани и уточнени от ВКС с оглед предмета на спора – ТР №1/10 г./ –1. какви са правата на държателя на недвижим имот и допустимо ли е да предяви с възражение за прихващане вземането си за подобрения в имота срещу иск за парично вземане по чл.59 от ЗЗД и 2. при какви предпоставки може да се предяви за прихващане вземане по запис на заповед, издаден от ищеца и какъв е обхватът на съдебна проверка при разглеждане на възражението..
Обжалване не следва да се допуска по третия от въпросите -назначаването на касатора за пазач на имота, на което се позовава като счита, че му създава основание да държи имота и така изключва втората от предпоставките по чл.59 от ЗЗД, е след исковия период и затова няма значение за спора.
Не са налице други основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №1032/10 г. от 11.03.11 г.
Указва на касатора [фирма] да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 1077 лв. в едноседмичен срок и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще му се върне.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: