3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
Гр. София, 07.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №2345 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу определение №1305 от 03.06.2014 г. по гр.д. №2087/2006г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за частично обезсилване на издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист за сумата от 28 587,61 лева, съставляваща разликата над 12 559,14 лева, която [фирма] е осъдено да заплати с влязло в сила решение, до уважения от въззивния съд размер от 41,146,75 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че в отменената от ВКС част за разликата над 12 559,14 лева, осъдителното въззивно решение вече не подлежи на принудително изпълнение, поради което изпълнителният лист следва да бъде обезсилен в тази част. Твърди,че в противен случай взискателят може да получи обратно оригинала на изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело пред друг съдебен изпълнител, в което претендира разликата до пълния размер на присъдените с изпълнителния лист суми.
Ответникът по частната жалба [фирма] счита същата за неоснователна.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение от 22.03.2007г. по гр.д. №2087/2006г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, е отменено решение от 06.07.2004г. по т.д.№1136/2002г. на СГС, VІ – 7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] и [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 41 146,75 лева, претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит, вместо което [фирма] е осъдено да заплати солидарно на [фирма] и [фирма] на основание чл.79 ал.1 във вр. чл.82 от ЗЗД сумата от 41 146,75 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2002г. до окончателното изплащане. Въз основа на това решение на въззивния съд, на 30.07.2007г. в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист за сумата от сумата от 41 146,75 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2002г.
С решение №811 от 12.12.2007г. по т.д.№501/2007г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., поправено с решение от 25.03.2008г. по същото дело, е отменено решение от 22.03.2007г. по гр.д. №2087/2006 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта, с която предявеният от [фирма] и [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. чл.82 от ЗЗД е уважен за разликата над 12 559,14 лева, до уважения размер от 41 146,75 лева, вместо което предявеният от [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. чл.82 от ЗЗД е отхвърлен за сумата 28 587,61 лева.
С молба от 12.03.2013г. [фирма] е поискал частично обезсилване на издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист за сумата от 28 587,61 лева, съставляваща разликата над 12 559,14 лева, която [фирма] е осъдено да заплати с влязло в сила решение, до уважения от въззивния съд размер от 41,146,75 лева.
За да остави без уважение тази молба, съставът на САС е изложил мотиви, че обезсилването на изпълнителния лист е дължимо от съда, само в случаите, когато законът изрично го допуска.
Правилно Софийски апелативен съд е приел, че издаденият въз основа на осъдителното решение на изпълнителен лист не подлежи на обезсилване. Съгласно чл.404 т.1 от ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение и преди да са влезли в сила. Възможността постановеното осъдително решение да бъде отменено изцяло или частично от касационната инстанция, е съобразена в уредбата на изпълнителното производство, като е предвидена като самостоятелно основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл.433 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява в случаите, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист/ чл.433 т.3 от ГПК/. Също така е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява в случаите на обезсилване на изпълнителния лист / чл.433 т.3 от ГПК/. Двете хипотези са предвидени алтернативно, следователно отмяната на осъдително решения на въззивен съд е самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство, без да е необходимо да бъде обезсилван и издадения въз основа на решението изпълнителен лист. Издаденият изпълнителен лист подлежи на обезсилване при отмяната на разпореждането за издаването му, когато още към момента на издаването му не са били налице предпоставките за това или в изрично предвидените в закона хипотези, например при уважаване на възражение по чл.423 от ГПК или в случаите на чл.415 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си.
С оглед изложеното за частния жалбоподател не съществува правен интерес от частично обезсилване на издадения в полза на взискателя [фирма] изпълнителен лист. След като е изпълнил задължението за сумата от 12 599,14 лева, за която е осъден с влязлото в сила решение от 22.03.2007г. по гр.д. №2087/2006г. на САС, ведно със законната лихва върху същата сума, частният жалбоподател може да поиска прекратяване на изпълнителното производство за разликата до посочения в изпълнителен лист размер от 41 146,75 лева. В случай,че в изпълнителното производство са събрани суми над размера от 12 599,14 лева и законната лихва върху тази главница до деня на окончателното плащане, жалбоподателят може да поиска издаване на обратен изпълнителен лист за тези суми по реда на чл.245 ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1305 от 03.06.2014г. по гр.д. №2087/2006г.на САС, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.