О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 29.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 488/2018 год.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. П., подадена чрез адв. М. М., против определение № 31869/06.12.2017 г. по ч.гр.д № 13327/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 185106 от 02.08.2017 г. по гр.д № 57553/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 20, ал. 2 ЗБН производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се съдържат подробни оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост,обусловили неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „Възниква ли вземането на кредитор на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, за получаване на обезщетение за незаконно оставане без работа с постановяване на съдебно решение, с което се уважават предявени по чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ искове или е необходимо успешно провеждане и на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за да се приеме, че вземането за обезщетение за незаконно оставане без работа е възникнало, има сила на присъдено нещо и подлежи на удовлетворяване от синдика в производството по несъстоятелност на банката ?“; 2. „Когато едно вземане е прието в заявен от кредитора на несъстоятелността размер в одобрения от съда списък на приетите вземания от синдика по чл.67, ал.2 ЗБН под условие, че по това вземане ще бъде постановено решение в полза на кредитора по дело, по което са кумулативно предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ а впоследствие съдебните производства са разделени –едно за разглеждане на исковете по чл. 344, ал.1,т. и т. 2 КТ и друго по чл. 344, ал.1,т. 3 КТ, счита ли се за изпълнено условието, ако е постановено решение само в съдебното производство по предявените искове по чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ или е необходимо и постановяване на решение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за да се приеме условието за сбъднато?“; 3. „В компетенциите на синдика по несъстоятелност по ЗБН ли е да се произнася по дължимостта на вземане за обезщетение за оставане без работа в частта относно размера и периода за време, за който е начислено, ако е налице само влязло в сила съдебно решение, с което се уважават заявени претенции по чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ или това е от компетенциите само на съда в съдебното производство по предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ ?“; 4. „Съществува ли в полза на служителя безспорно вземане по чл. 344, ал.1, т.3 КТ извън успешното провеждане на исково производство по чл. 344, ал.1,т.3 КТ, при положение, че синдикът в производството по несъстоятелност на банка е включил в списъка на приетите вземания по ЗБН вземането под условие, че искането бъде уважено с влязло в сила съдебно решение, и ако такова вземане съществува – на какво право основание?“.
Ответната страна „Корпоративна Търговска Банка“ /КТБ/АД – в несъстоятелност не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/ 2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
С атакуваното въззивно определение Софийски градски съд е приел, че са налице основанията по чл. 20, ал. 2 ЗБН и образуваното съдебно производство правилно е прекратено. За да формира този правен извод е приел за установено, че на 23.10.2014г. ищецът е предявил срещу „Корпоративна Търговска Банка“ /КТБ/АД – в несъстоятелност обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, като с определение от 19.12.2014г. на СРС, 70-ти състав, образуваното по тях производство по гр. д. № 57553/2014г. е спряно в частта относно иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа с откриване на производството по несъстоятелност на ответната банка. Съобразно списъка на приетите от синдиците на обявената в несъстоятелност банка вземания на кредиторите вземането на ищеца – предмет на съдебното производство по чл. 344, ал.1,т. 3 КТ за сумата от 29 992.00 лв. е включено под условие, че същото бъде уважено с влязло в сила решение, като същото е включено и в списъка на приетите вземания на кредиторите, по които не са направени възражения също при условие –наличие на влязло в сила решение по гр. д. № 2568/2015г. на СРС, 70 състав. Въззивният съд е отчел, че предмет на посоченото като условие в списъка на приетите вземания гражданско дело са исковете по чл. 344, ал.1,т.1 и т.2 КТ, отделени от този по чл. 344, ал.1,т. 3 КТ с определение от 16.01.2015г. на СРС, 70-ти състав, по отношение на които производството не е спирано на основание чл. 12, ал.1, т.1, б. „б“ ЗБН и същите са уважени с влязло в сила решение, като уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено и същият е възстановен на заеманата длъжност директор на „Дирекция-Сигурност“ в [фирма] – в несъстоятелност. Съобразно това е обосновал решаващия си извод, че условието, поставено от синдиците на ответната банка по отношение на вземането на ищеца по чл. 344, ал.1,т.3 КТ -уважаването на исковете по чл. 344, ал.1,т.1 и т.2 КТ се е сбъднало и вземането от условно е станало безусловно. Предвид това е счел за безпредметно провеждането на съдебен процес по отношение на иска по чл. 344, ал.1,т.3 КТ.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК/ в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно определение. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото изводите на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл. 20 ЗБН са законосъобразни. Според чл.20, ал.2 ЗБН спряното производство по имуществени граждански дела се прекратява от датата на постановяване на решението по чл.67, ал.2 ЗБН, ако вземането, предмет на производството, бъде включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания, срещу които не са направени възражения. Производството се възобновява когато вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания по чл.66, ал.7, т.1 ЗБИ или в одобрения от съда списък по чл.67, ал.2 ЗБН, както и ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.66, ал.6 ЗБН и неговата дължимост следва да се разгледа по исков ред. Когато не е налице някоя от сочените хипотези, то вземането не е спорно в отношенията между синдика, банката и всички кредитори на несъстоятелността и има характера на прието вземане съгласно чл.69, ал.1 ЗБН и като такова подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката. В приложното поле на разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗБН са включени осъдителните искове по имуществен спор срещу банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, но не и по отношение на конститутивните искове, чрез които се упражняват потестативни права, каквито са исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ, поради което производството е било спряно единствено по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ. На основание чл. 63, ал. 3 ЗБН синдикът служебно вписва в списъка на приетите вземания вземанията на работници и служители, произтичащи от трудово правоотношение с банката, възникнало до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В случая условието, под което е включено вземането е развитието на конститутивния иск, защото не може законосъобразността на уволнението да се проверява от синдика по реда на чл. 66, ал.4 ЗБН или от съда по несъстоятелността в производство по чл. 66, ал.6 ЗБН. Доколкото поставеното условие е сбъднато, то не е налице хипотезата на чл. 20, ал.3 ЗБН.
С оглед на изложеното следва да бъде извършена проверка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. С последните приети промени в процесуалния закон законодателят е изменил съдържанието на посочената разпоредба, като я е допълнил и е премахнал едно от допълнителните основания за допускане,но възприетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не е загубило своята сила. За да е налице общо основание за допускане на касационна проверка следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение /респективно определение/ до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби /частните касационни жалби/. Обжалваното решение /определение/ не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Единствено може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Поставените от касатора въпроси не са съобразени с решаващите изводи на съда, че поставеното от синдика условие е изпълнено и ответникът не оспорва претендираното вземане, поради което висящото производство е безпредметно и затова същите са неотносими. Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31869/06.12.2017 г. по ч.гр.д № 13327/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: