3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С. 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5460/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ч. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Г. Б.-Я., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 985 от 14.03.2013г. по в.гр.д. № 56/2013г., с което е отменено решението на Благоевградския районен съд, № 6449 от 09.08.2012г. по гр.д. № 47/2012г. и вместо него е признато за установено по отношение на К., че В. Г. Ч. й дължи сумата от 10 966,02 лв. съгласно акт за начет № 1/14.12.2009г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009г. на президента на К., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2866/2011г. Б..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че претенцията на К. не е основана на акт за начет, а на заповед № 150-02-46/21.12.2009г., издадена от президента на К. в производство по чл. 210 КТ по осъществяване на ограничена имуществена отговорност. Липсват данни по делото, че в срока по чл. 210, ал. 3 КТ ответникът е оспорил писмено основанието или размера на отговорността. Напротив, налице са данни, че е започнала процедура по удръжки от трудовото му възнаграждение, т.е. че работодателят е приложил разпоредбата на чл. 210, ал. 4 КТ. Поради прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът К. се е позовал на чл. 210, ал. 5 КТ и по реда на чл. 410 ГПК е поискал издаване на изп. лист по ч.гр.д. № 2866/2011г. Б.. В заключение съдът е приел, че след като заповедта на президента на К. по реда на чл. 210, ал. 2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на исковото производство възражения от ответника относно законосъобразността на тази заповед, включително и за недължимост на посочената в нея сума, са недопустими като преклудирани. Те са направени извън срока по чл. 210, ал. 3 КТ и не следва да бъдат разглеждани предвид обстоятелството, че се е реализирало особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя.
К. В. Г. Ч. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „ползва ли се с обвързваща доказателствена сила издадената по чл. 210, ал. 2 КТ заповед при положение, че от заявените в исковата молба обстоятелства и петитум се извежда претенция за реализиране на пълна имуществена отговорност”, „обвързва ли същата заповед съда или е необходимо съдът да изследва дали са налице предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност”, „в този случай би ли могло да се приеме, че е налице новиране на сроковете по оспорване на издадената по реда на чл. 210, ал. 2 КТ заповед или следва да се приеме, че се касае за производство по реализиране на пълна имуществена отговорност”.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от касатора въпроси, които обобщени касаят материалноправния въпрос за разграничаване на пълната имуществена отговорност за липса, от ограничената имуществена отговорност на работниците и служителите. Въпросът е от значение за решаването на делото, тъй като позовавайки се на разпоредбите на чл. 210, ал. 3 и 4 КТ съдът е приел за преклудирани възраженията на касатора /ответник/ по предявения иск. Същевременно въпросът е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 210 КТ.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 219,32 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 985 от 14.03.2013г. по в.гр.д. № 56/2013г.
Указва на В. Г. Ч. от [населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 219,32 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: