3
Определение по ч.т.д.№ 361/2014 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
Гр. София, 19.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Тотка Калчева
Вероника Петрова Николова
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. № 361 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 вр.чл.280 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място], срещу Определение № 7 от 09.01.2014 год. по т.д. №4656/2013 год. на ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу Решение № 241 от 10.10.2013 год. по гр.д. №396/2013 год. на Сливенски окръжен съд.
За да приеме, че депозираната на 08.11.2013 год. касационна жалба е недопустима, съставът на І т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, поради обстоятелството, че делото е търговско и цената на всеки един от обективно съединените искове е под 10000 лв.
[фирма], [населено място], счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че в случая се касае за граждански, а не за търговски спор, поради което преценката за допустимост на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения минимален размер на цената на иска по граждански, а не по търговски дела.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени от [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 213 от КЗ за сумата 6 394,77 лева – съставляващи половината от стойността, заплатена от застрахователя по застраховка „Б. Бонус Каско” във връзка с ПТП от 28.05.2010г. за отстраняване на повреди по лек автомобил марка „Ауди” с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от 403,11 лв. – лихва за забава при плащането на главницата. Т. състав на ВКС, ТК, е приел, че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационен контрол, тъй като е постановено по търговско дело с цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лева.
Определението е правилно.
Претендираното от ищеца материално право произтича от застрахователно правоотношение, възникнало във връзка с упражняваната от него застрахователна дейност, която е типична търговска дейност. Поради това и спорът, произтичащ от съществуването и последиците на това правоотношение, също следва да бъде квалифициран като търговски. Съгласно чл.365 т.1 от ГПК търговски е всеки спор, отнасящ се до търговска сделка, съответно когато се търси защита по съдебен ред на право, породено от сключването на търговска сделка, приложимият ред за разглеждането на делото е производството по търговски спорове.
Следователно преценката за допустимост на касационния контрол на постановеното по делото решение следва да бъде извършена с оглед на установения в чл.280 ал.2 от ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лева, както е прието в обжалваното определение.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7 от 09.01.2014 год. по т.д.№ 4656/2013 год. на ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.