2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
[населено място], 11.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2063 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на А. Т. П., с която същата моли да се измени определение №263/22.03.2016г. по т.д. №2063/2015г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като на ответната страна бъде отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съответно присъдената сума от 6000лв. бъде намалена поради прекомерност.
Ответникът [фирма], [населено място], в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за изменение на определението, тъй като не е бил представен списък на разноските въпреки законовото задължение за това. Счита,че са неоснователни доводите на молителката за липса на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, както и за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
С определение №263/22.03.2016г. по т.д. №2063/2015г.. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение №394 от 25.02.2015г. по т.д. №3956/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО. Със същото определение касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева.
Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за процесуално представителство от 17.12.2012г. и Анекс №2 към същия договор от 19.06.2015г., с които [фирма], [населено място] е възложило на адвокатско дружество „С. и съдружници“ процесуално представителство в производството по касационната жалба срещу решение №394 от 25.02.2015г. по т.д. №3956/2014г. на Софийски апелативен съд. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 5000 лева, без ДДС, като за предоставената услуга е издадена фактура №1573/23.06.2015г. Видно от представеното преводно нареждане от 25.06.2015г. [фирма], [населено място] е превело по сметка на адвокатско дружество „С. и съдружници“ 6000 лева.
Поради изложеното са неоснователни доводите на А. Т. П. за това, че липсват доказателства за извършване на разноските за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВКС обаче намира за основателно направеното от нея възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и размера на предявения иск, а също и минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая, който изчислен на база обжалваемия интерес възлиза на 2931 лева, съдът намира, че на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да намали размера на разноските до 4000 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ал.1 от ГПК, определение №263/22.03.2016г. по т.д. №2063/2015г. по описа на ВКС, I ТО, в частта за разноските, като намалява присъдените в полза на [фирма] разноски от 6 000 лева на 4000 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, поради прекомерност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.