О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
Гр. София, 01.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 1103/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД ЗАД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2944 от 13.12.2018 г. по в. т. д. № 3076/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. С въззивното решение, след отмяна на решение № 443 от 28.02.2018 г., постановено по т. д. № 5478/2015 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ ЕООД с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 839.77 лв., представляваща цена на услугата “балансиране на електрическа енергия” за м. 07.2014 г., претендирана като извършена от ищеца в качеството му на координатор на специална балансираща група, в която участва ответникът, съгласно договор от 30.01.2014 г., както и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2 532.61 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за времето от 01.09.2014 г. до 07.05.2015 г.; и в полза на ответника са присъдени сторените от него разноски пред СГС и САС.
В жалбата се съдържат подробни доводи за наличие на основания по чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, поради неговата неправилност, с оглед допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на предявените искови претенции, с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Има ли задължение координаторът на балансиращата група, член на която е производител, който иска да я смени / да премине в друга балансираща група, да извършва услугата “балансиране” за периода от подаване на първото заявление на производителя до оператора на мрежата до първо число на месеца, следващ този на подаването на заявлението; 2/ Може ли да отпадне договор / задължение за балансиране на координатора на специализирана балансираща група за производител, който не е избрал друг координатор на балансираща група и при условие, че никой друг, вкл. самият производител, не е извършвал балансиране за съответния месец, дори и ел. енергията да не се изкупува от предишния координатор, или в такъв случай задължението за балансиране остава на координатора на специалната балансираща група; 3/ Счита ли се за доказано предоставянето на услугата “балансиране”, при доказано: а/ предоставяне от оператора на мрежата, към която е присъединен производителят на координатора на СпБГ данни от измерването /доказано със СТЕ/, б/ изработване на прогнози и подаване към ММС системата на ЕСО на прогнозните количества за съответния производител като участник в специалната балансираща група /доказано със СТЕ/, в/ и определяне на месечната стойност на ел. енергията, върху която ще се изчисли цената за балансиране /доказано със ССЕ/.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с депозиран в срока по чл.287 ГПК писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационен контрол, както и основателността на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел, че с оглед решение № ТЕ-023/29.05.2014 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2014 г. е отпаднала възможността на ищеца да изкупува ел. енергия, произведена от ВЕЦ с мощност над 10 МВ, каквато е централата на ответника, освен от ВЕЦ, собственост на НЕК. С писмо от 30.06.2014 г. ищецът уведомява ответника, че считано от 01.07.2014 г. прекратява действието на договора за изкупуване на ел. енергия от 01.07.2007 г., както и че вече не отговаря на изискванията за член на специална балансираща група с координатор – ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД и че следва да предприеме действия за включването му на свободния пазар, както и да сключи договор с друг координатор на балансираща група.
Междувременно на 23.06.2014 г. ответникът е сключил договор за продажба на ел. енергия с МОСТ ЕНЕРДЖИ АД, на когото е продал произведената през м. юли 2014 г. ел. енергия.
Съставът на въззивния съд е преценил относимата към спора правна уредба на ПТЕЕ, въз основа на която е счел, че страните и съдържанието по договорите в специалните балансиращи групи са законово определени /кой може да е координатор – чл.56 ал.4 ПТЕЕ, кой може да е участник – чл.56 ал.5 и ал.10 и чл.63 ал.2 ПТЕЕ/. Едно от изискванията на закона е произвежданата енергия от участник в специалната балансираща група да се изкупува от координатора на групата. Съобразено сключения между страните договор за участие в специална балансираща група, действието във времето страните са обвързали с наличието на законоустановените предпоставки за извършване от страна на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД на услугата “балансиране”, както и с изкупуването от страна на последния на енергията, произвеждана от СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ ЕООД. При отпадане на очертаните в нормативния акт, а и в договора между страните предпоставки за неговото действие, за крайния снабдител отпада правомощието като лице с лицензия за координатор на специална балансираща група да извършва дейността по балансиране. Ето защо съдът е формирал извод, че считано от 01.07.2014 г. страните не са били обвързани от договор за участие в специална балансираща група, като ответникът не е отговарял на изискванията за член, а ищецът не е имал правно основание да извършва дейност по балансиране спрямо него, за която да претендира възнаграждение. Допълнително съдът е посочил, че ищецът ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД няма лицензия да извършва балансиране на електрическа енергия, произведена от производител, от който не купува енергия и който продава енергията си на свободния пазар, в противен случай би нарушил лицензията. Ответникът също няма право да участва в специална балансираща група – съобразно чл.63 ал.2 ПТЕЕ като продавач на свободния пазар той може да е член на стандартна балансираща група или сам да отговаря за небалансите на своите обекти, ако не е прехвърлил отговорността си на съответен координатор.
На следващо място съдът е приел, че ищецът не е доказал реалното извършване на услугата, за която претендира плащане, съобразно приложената към договора методология за разпределение на небалансите в групата, в която ответникът реално не участва. Посочил е, че дейността по балансиране на ел. енергия съобразно ПТЕЕ включва множество дейности и не се изчерпва с подаването на прогнозни графици, което единствено е извършил ищецът. Доколкото произвежданата от ответника енергия не е била изкупувана от ищеца е обективно невъзможно да се спазят изискванията на чл.155 и чл.157 ПТЕЕ относно изчисляване на небалансите в групата, не се установява и спазването на правилата на чл.72 и чл.73 ПТЕЕ, свързани с основното задължение на координатора, а именно – разпределението на небалансите, за което може да претендира възнаграждение от членовете на групата, съгласно чл.6 от общите условия към договора.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното:
Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, доколкото в решението не е обсъждана хипотеза, в която производителят иска да смени балансиращата група, като премине в друга такава. Решаващите мотиви са свързани с правната невъзможност той да остане в специалната балансираща група с координатор – касатора. Цитираното в жалбата и изложението правило на чл.103 ПТЕЕ и клаузата от ОУ за смяна на координатор на балансираща група по посочената по-горе причина не са коментирани от решаващия въззивен състав. Въпросът няма нужното значение за изхода от спора и поради това, че като самостоятелно основание за отхвърляне на иска съдът е изтъкнал липсата на доказателства в процесния период касаторът реално да е извършвал дейност по балансиране, за която да се дължи възнаграждение. Вторият въпрос също не е мотивирал крайния извод на съда за неоснователност на иска, тъй като в решението изобщо не са изложени съждения, дали задължението на координатора отпада в случай, че производителят не е избрал друг координатор на балансираща група, както и че никой друг, включително производителят, не е извършвал балансиране в спорния период. Третият въпрос е изцяло по обосноваността и правилността на решението, с оглед оценката от страна на съда на фактите, установени от заключенията по назначените по делото експертизи. Съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение обаче правилността на съдебния акт не може да бъде предмет на правния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, защото преценка относно правилността не се извършва в настоящата фаза от касационното производство. Поради неудовлетворяване на общия селективен критерий, не подлежат на разглеждане от касационния съд допълнителните селективни основания, на които касаторът се позовава.
Предвид изложеното, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно. Ето защо в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от последния разноски за тази инстанция, доказани в размер на 3 120 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2944 от 13.12.2018 г. по в. т. д. № 3076/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3 120 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: