Определение №184 от 42481 по ч.пр. дело №632/632 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

[населено място], 21.04.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 632 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв.Ал.Т. срещу определение № 2782/12.10.2015г. по гр.д. № 2763/2013г. на САС, ГО, II с-в, с което е обезсилено като недопустимо решение от 02.08.2012г. по гр.д. № 216/10г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, в която искът на [фирма] е отхвърлен спрямо Т. Х. Г.-А. и е прекратено производството по този иск.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Апелативен съд – София и моли същото да бъде отменено като делото се върне на САС за продължаване на процесуалните действия.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – Т. Х. Г.-А..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по в.гр.д. № 2763/2013г. е било образувано по въззивна жалба от [фирма] против решение от 02.08.2012г. по гр.д. № 216/10г. на КОС, с което са отхвърлени исковете на дружеството против Т. Х. Г.-А. и В. В. А. за осъждане на последните двама да заплатят на частния жалбоподател сумата от 65 572лв., равностойност на получени от ответниците без основание движими вещи, придобити със средства на дружеството, на осн. чл.55, ал.1 , пр.1 ЗЗД; както и частичен иск за сумата от 230лв. от целия за 27 661,62лв. , на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С определение от 11.02.2015г. по в.гр.д. № 2763/2013г. на САС е било отменено определение от 04.02.2015г. за даване ход по същество на спора и е оставена без движение исковата молба по иска на частния жалбоподател срещу ответницата Т. Х. Г.-А.. САС е дал указания [фирма] да заяви дали твърди наличие към датата на подаване на исковата молба на решение на ОС на акционерите за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу посочения ответник, доколкото А. се явява бивш управител на дружеството и ако „да“ – да представи същото решение с копие за ответника.
Съобщение с горните указания е било връчено на пълномощника на дружеството на 16.03.2015г., но в указания едноседмичен срок не е настъпило изпълнение. С обжалваното определение, постановено в закрито съдебно заседание САС частично е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в тази част.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
Обжалваното определение е неправилно. При констатиране нередовност на исковата молба или на необходимост да се изрази становище от ищеца по предпоставка за същестуването или надлежното упражняване на правото на иск, респ. за представяне на изискани от съда доказателства в тази връзка, въззивната инстанция по арг. от указанията по т.5 ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС ; т.4 от ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.7 от ТР № 2/2004г. от 02.07.2004г. по тълк.гр.д. № 2/2004г. на ОСГК и ТК на ВКС следва да остави без движение исковата молба и да уведоми ищеца. Ако той не изпълни в срок, тя не е компетентна с определение, без да проведе открито съдебно заседание да обезсили обжалваното първоинстанционно решение, а следва делото да се насрочи за открито съдебно заседание и след даване ход по съществото на спора въззивният съд се произнася с решение по въззивната жалба, с която е бил сезиран. При констатиране на недопустимост на предявения иск, която не е била отстранена въпреки дадените от самия въззивен съд указания до ищеца, той следва с решение да обезсили първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск. Защита срещу това произнасяне на въззивната инстанция е по правилата на чл.280 ГПК, а не чрез обжалване с частна жалба по чл.274 ГПК. Съдебните актове, които се постановяват от съда са решения и определения и разпореждания. С актовете от първата категория съдът се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, а тези от втората са свързани с процесуалната възможност този спорен предмет да бъде разгледан и решен. Доколкото въпросите на „процеса относно процеса“ се поставят още при образуване на исковото производство, несъмнено е, че това разграничение на съдебните актове се отнася до първоинстанционната му фаза. Когато първоначалната липса или последващото отпадане на процесуална предпоставка за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск бъде констатирана от въззивната инстанция при пренасяне на висящността на спора пред нея, актовете, с които тя се произнася по недопустимостта на иска предвид специфичността на този стадий от исковото производство, имат характера на актове по същество и са от категорията на решенията.
Горното налага извод за отмяна на неправилното определение на САС и връщане на делото на апелативния съд за насрочване на същото в открито съдебно заседание.
Водим от което , Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2782/12.10.2015г. по гр.д. № 2763/2013г. на САС, ГО, II с-в.
ВРЪЩА делото на САС за насрочване на същото в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар