О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1184/2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2, предл. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД/отм./
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител Г. Д.-Г., гл. инспектор в ТД на КОНПИ-В. против определение № 68/27.01.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 53/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3972/20.11.2015г. по ч.гр.д. № 2126/2011г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменено допуснато с определение № 3051/19.10.2011 г. по същото дело обезпечение на бъдещо искане от КОНПИ срещу К. Д. И..
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение, както и че искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ не е предявен в определения от съда срок, поради обективни и уважителни причини.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния формулиран въпрос: Следва ли въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което са отменени допуснатите по искане на КОНПИ обезпечителни мерки, при положение, че не е обсъдил дали са налице предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК за отмяна на същите и игнорирайки обстоятелството, че непредставянето на доказателство за предявен иск се дължи не на нарушението на императивни разпоредби на нормативен акт, а на обективната причина, че КОНПИ не е страна в наказателното производство водено срещу проверяваното по смисъла на ЗОПДИППД/отм./лице.
Ответникът по частната касационна жалба К. Д. И. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
В обжалваното определение е прието, че след като искът не е предявен в указания при допускане на обезпечението срок, съдът служебно по реда на чл. 390, ал. 3, изр.2 ГПК отменя обезпечението. Въззивният съд е обосновал разрешението си, като е взел предвид следните факти: обезпечението на бъдещия иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ на КОНПИ срещу К. Д. И., чрез възбрана върху два автомобила, е било допуснато с определение № 3051/19.10.2011г. по ч.гр.д. № 2126/2011г. по описа на Варненския окръжен съд по молба на КОНПИ. С определението по допускане на обезпечение, съдът е определил едномесечен срок за предявяване на бъдещото искане, считано от датата на влизане в сила на осъдителната присъда срещу бъдещия ответник. Наказателното производство срещу К. Д. И. е приключило с влязла в сила на 15.10.2015г. присъда на СпНС по нохд № 884/2013г., поради което едномесечният срок за предявяване на бъдещото искане е изтекъл на 15.11.2015г. На 20.11.2015г. съдът по обезпечението е констатирал, че не са представени доказателства за предявяване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ и е отменил допуснатото обезпечение. Въззивният съд е дал отговор на оплакванията в частната жалба срещу първоинстанционното определение, като изрично е посочил, че обстоятелствата относно наличието на обезпечителна нужда и неспазване на срока поради обективни причини не са релевантни към правилността на обжалвания съдебен акт за отмяна на допуснатото обезпечение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касаторът въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Обжалваното определение е постановено като е подложена на контрол за законосъобразност извършената преценка от първоинстанционния съд относно изтичането на преклузивния срок за предявяване на бъдещото искане по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./. Другите обстоятелства, на които се позовава касаторът, включително и наличието на обезпечителна нужда, намерили отражение и в поставения въпрос, въобще не са били предмет на разглеждане. Трайна и непротиворечива е съдебната практика /т.2 от ТР№ 6/2013 г.,ОСГТК на ВКС/, че в производството по чл. 390, ал. 3 ГПК проверката на съда е ограничена само до това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок,т.е.съдът, който е допуснал обезпечението следи служебно за изтичането на преклузивния срок по чл.390,ал.3 ГПК и отменя обезпечението,ако молителят/бъдещ ищец/не представи пред него доказателства за предявяването на обезпечения бъдещ иск.Обстоятелството дали са налице данни за отпаднала обезпечителна нужда няма отношение към приложението на чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение се основават на процесуалния закон, който е ясен и не се нуждае от тълкуване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК,на което касаторът се позовава бланкетно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68/27.01.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 53/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: