О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София 18.01.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2790 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца М. Д. Д., чрез адв.Д.С. против определение № 276/08.05.2018 г. по в.ч.гр.дело № 134/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 302/12.01.2018 г. по гр.дело № 882/2017 г. на Кюстендилския районен съд, с което е оставено без уважение искането на М. Д. Д. за освобождаването му от заплащането на държавна такса по производството на гр.дело № 882/2017 г. на Кюстендилския районен съд. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателя обжалваното определение следва да се допусне до касационно ожалване като очевидно неправилно – чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което жалбоподателят се освободи от внасяне на държавна такса в производството по предявените искове по гр.дело № 882/2017 г. на Кюстендилския районен съд.
Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото жалбоподателят сочи, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са доводи относно за неправилност на определението по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението е формулирано искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроса за това при тези налични обстоятелства, явно и доказано извършени престъпления по наказателния кодекс от страна на съдиите от САС и съответно незачитане на законите от страна на съдии от ВКС и самото ВКС, кой съд равен на ВКС в държава членка на ЕС да разглежда настоящата частна жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
С определение № 315/20.09.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 2790/2018 г. на ВКС, IV г.о. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. Със същото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя М. Д. Д., чрез адв. Д.С., формулирана в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от 09.07.2018 г. за отвод от разглеждане на ч.гр.дело № 2790/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение на съдиите от ВКС:Стоил Сотиров – председател на съдебния състав, Василка Илиева и Зоя Атанасова.
Решение по посоченото конституционно дело е постановено на 06.11.2018 г. и е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. С оглед на посоченото производството по делото следва да се възобнови.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Кюстендилския окръжен съд е потвърдил разпореждане № 302/12.01.2018 г. по гр. дело № 882/2017 г. на Кюстендилския районен съд, с което е оставено без уважение искането на М. Д. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по производството по гр.дело № 882/2017 г. на Кюстендилския районен съд.
Прието е, че за да постанови освобождаване от дължащата се държавна такса, съдът трябва да се убеди, че са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за това, като преценката в случая е индивидуална с оглед дължимия размер на държавна такса и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе. Прието е също, че следва да се направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на дължимата се държавна такса.
Въззивният съд е приел, че по делото е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК от молителя за материално и гражданско състояние от 15.06.2017 г., експертно решение №0444/14.04.2016 г. на НЕЛК и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК изх.№998/11.05.2010 г. на ТД на НАП – София.
Посочил е, че първоинстанционният съд е изследвал имущественото и здравословното състояние на молителя и е констатирал, че от удостовереното с декларацията по чл.83, ал.2 ГПК, данните за трудовата му заетост и здравословното му състояние, както и за притежаваните от него недвижими имоти и предоставени заеми в особено големи размери на други физически лица, не може да се обоснове извод, че същият не разполага с достатъчно средства да заплати дължащата се по делото държавна такса. Изводът на районния съд е възприет от Кюстендилския окръжен съд.
Прието е, че в представената като доказателство декларация по чл.83, ал.2 ГПК молителят е посочил, че осъществява търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо Марс – Момчил Добрев“, че е декларирал, че не получава доходи от дейността си. Прието е също, че това обстоятелство не е установено, тъй като не е представена данъчна декларация за предходната година. Посочил е, че в декларацията за материално и имуществено състояние ищецът е декларирал, че притежава недвижим имот в [населено място], който бил възбранен от съдебен изпълнител, като не е представил доказателства в тази насока. С оглед на тези факти е преценен за правилен изводът на районния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца М. Д. от внасяне на дължимата се държавна такса. Приел е, че същият е в трудоспособна възраст, при която макар и с признатия с решението на НЕЛК процент нетрудоспособност, би могъл да извършва трудова дейност, от която да реализира доходи. Съдът е приел, че твърдяната липса на доходи с представените документи не е доказана. Според съда ищецът М. Д. има участие в редица търговски дружества, които не са прекратени, което е установено от направена справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
При тези съображения е формиран извод за неоснователност на доводите в частната жалба и обжалваното определение като правилно е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че в случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. В изложението жалбоподателят е посочил, че определението на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като не е формулирал правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това в изложението са мотивирани доводи за неправилност на въззивното определение. Тези доводи не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите Върховният касационен съд следва да преценява ако се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Жалбоподателят М. Д. не е формулирал правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и поради това не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В изложението е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628 и сл. ГПК до Съда на Европейските общности. Искането следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.628 ГПК съдът може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато е налице необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на Европейския съюз. Жалбоподателят не е посочил конкретни разпоредби от правото на Европейския съюз, чието съдържание да е неясно за страните или да е интерпретирано погрешно от съда, поради което не са налице предпоставките на чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 2790/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Не допуска касационно обжалване на определение № 276/08.05.2018 г. по в.ч.гр.дело № 134/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 4616/13.06.2018 г., подадена от М. Д. Д., [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, чрез адв.Д.С..
Оставя без уважение искането на М. Д. Д., чрез адв. Д. С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в изложението към касационна частна жалба вх. № 4616/13.06.2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: