3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 305/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 03.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 305/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 371 от 20.08.2013 год., постановено по в.гр.дело № 978/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за допълване на решение № 254 от 31.05.2013 год. по същото дело.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката (молителка) Д. Л. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявана от адвокат Р. И. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение, което прилага) по въпросите:
1. Следва ли първоинстанционният съд да се произнесе по направено искане за изключване на имот от делбената маса?
2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по жалба, с която е сезиран за липса на произнасяне от първоинстанционния съд по направено искане за изключване на имот от делба?
3. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по жалба, с която е сезиран за липса на произнасяне от първоинстанционния съд по направено искане за изключване на имот от делба, може ли да бъде сезиран с молба за допълване на решението?
4. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по жалба, с която е сезиран за липса на произнасяне от първоинстанционния съд по направено искане за изключване на имот от делба, и е сезиран с молба за допълване на решението, следва ли да се произнесе с допълнително решение по жалбата в тази й част?
5. Допустимо ли е, когато съдът е сезиран с молба за допълване на решение, въззивният съд да се произнася със съдебен акт, който формално изпълнява разпоредбите на закона, но в този акт да потвърждава изрично, че „не дължи произнасяне по направено искане” за изключване на имот от делба, като отново не се произнесе(произнася) по жалба, с която е сезиран за липса на произнасяне от първоинстанционния съд по направено искане за изключване на имот от делба?
6. Следва ли съдът да се произнесе с отделен диспозитив в решението си, по искане на страна в делбения процес за изключване на определен от масата на наследствеността (наследството)?
7. Допустимо ли е „мълчаливо уважаване” или „мълчаливо отхвърляне” на искане на съделител за изключване на определен имот от делбената маса?
Ответниците по жалбата В. З. Р., К. З. Р., Л. Б. Д., Р. Б. Д., С. Р. Д. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на решението с оглед предвижданията, уредени в чл.342-344, ал.1 ГПК понеже възражението за изключване на имот от делбата не е такова, по което се формира сила на пресъдено нещо и по него съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора в изложението по допустимост на касационното обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представеното определение № 37 от 08.05.2009 год. по т.дело № 323/2009 год. на ІІ ТО на ВКС е постановено в производство по чл.303 ГПК /извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения/, по което е констатирано, че молбата за отмяна има характер на молба за допълване на първоинстанционното решение и за това е изпратена за произнасяне на районния съд, поради което не дава основание да се приеме, че е налице противоречива практика.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 20.08.2013 год., постановено по в.гр.дело № 978/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ