5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1596/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 18.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1596/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 1896/11.12.2014 год. по в.гр.дело № 1917/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3152/16.06.2014 год. по гр.дело № 3356/2013 год. на Варненския районен съд, ІХ-ти състав за приемане за установено спрямо Н. Г. М., ЕГН [ЕГН] и Т. Н. С. с ЕГН [ЕГН], че Т. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и С. К. Г. с ЕГН [ЕГН] не са собственици на ПИ № 10135.4501.1795 по актуалния КП на [населено място], с.о.Ментеше при граници: имоти №№ 10135.4501.1794, 10135.4501.1796, 10135.4501.215, 10135.4501.9521 и 10135.4501.1134 по същия КП, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Т. И. Г. и С. К. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Н. И. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е недопустимо, респ. е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите:
1. Как се броят сроковете при придобивната давност, започнали да текат по отменения Закон за давността и изтичащи след влизане в сила на Закона за собствеността?
2. Приложимо ли е ТР № 9/07.11.2012 год. по т.дело № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС в случай на спор, при който на ответника не се противопоставят възражения на ползватели по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ?
3. Какви възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца, претендиращ собственост по реституция на владелец, който не е ползвател по смисъла на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ?
4. Следва ли съдът да упражнява косвен контрол за законосъобразност на актовете на Поземлената комисия когато искът не е насочен срещу ползвател по смисъла на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ?
5. Необходимо ли е съдът при разпределянето на доказателствената тежест да посочи кои конкретно твърдени от ответника обстоятелства подлежат на доказване от него и за кои не сочи достатъчно доказателства?
От ответника по касация Н. Г. М., представляван от адвокатите С. Б. и М. Т. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че ищците осъществяват фактическа власт върху процесния имот – ПИ 10135.4501.1795, който имот представлява обособена реална част от ПИ № 1133 по ПНИ/2003 год. Отчетено е, че с влязло в сила решение № 3895/23.12.2009 год. по гр.дело № 6420/2008 год. на Варненския районен съд са отхвърлени предявените от Т. Н. С. и Н. Г. М. искове против ответниците Т. И. Г. и С. К. Г. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот – реална част от новообразуван имот ПИ № 1133 по ПНИ на с.о.”Ментеше”, целият с площ от 1665 кв.м., като реалната част е с площ 550 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], на основание наследствено правоприемство и реституция като са отхвърлени и исковете на ищците за осъждане ответниците да предадат владението върху имота. Съобразено е, че имотът е с № 216 по Помощния план, изготвен по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява част от имот № 1133 по ПНИ/2003 год., обособила се с изменение на КККР/2007 год., извършено със заповед № КД-14-03-1590/19.06.2012 год. на началник С.-Варна, т.е. по действащия КККР е ПИ с идентификатор № 10135.4501.1796, а процесния имот е с идентификатор № 10135.4501.1795, поради което липсва идентитет между обективните предели на цитираното решение и предмета на производството. Взето е предвид, че не е изтекъл 10-годишния срок и имотът не е придобит по давност.
С оглед приетото от въззивния съд е налице правен интерес по отрицателния установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, в който смисъл и приетото в т.1 на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, свързано с приложението на чл.10 от ЗСПЗЗ нито на ТР № 10/05.12.2012 год. по т.дело № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ;
Същото се отнася и до представените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 от ГПК, които касаят различна фактическа обстановка:
В решение № 201/20.04.2011 год. по гр.дело № 1547/2010 год. на четвърто гражданско отделение е отговорено на въпроса ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение за отхвърляне на искове по чл.108 и чл.109 от ЗС по заявена впоследствие претенция за обезщетяване на неоснователно обогатяване от същия имот между същите страни;
Решение № 373/21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. на първо гражданско отделение се отнася до приложението на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.79, ал.2 от ЗС;
Решение № 392/22.10.2010 год. по гр.дело № 6/2010 год. на второ гражданско отделение е отменително във връзка с иск по чл.75 от ЗС за защита на нарушеното владение и отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК(отменен);
ТР № 87/02.09.1954 год. по гр.дело № 50/1954 год. на ОСГК на Върховния съд е постановено по ГПК(отменен) във връзка с приложението на чл.118 от ГПК от 1952 год.;
Определение № 496/27.01.2014 год. по ч.гр.дело № 1027/2013 год. на Софийския окръжен съд и определение от 13.12.2011 год. по гр.дело № 7077/2011 год. на районен съд не са заверени, че са влезли в сила, не представляват задължителна съдебна практика и не следва да се съобразяват.
Отделен е въпросът, че така заявените въпроси по допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1,1 т.2 от ГПК касаят оплаквания по чл.281 от ГПК, свързани със съществото на спора, вкл. и по друго дело.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК касационно обжалване не следва да се допусне, поради което на ответника по касация Н. Г. М. се присъждат направените разноски от 750 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1896/11.12.2014 год. по в.гр.дело № 1917/2014 год. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. И. Г. ЕГН [ЕГН] и С. К. Г. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 47 да заплатят на Н. Г. М. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място],[жк], [улица] на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК сумата 750/седемстотин и петдесет/лева за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ