2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 04.01. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2/2013 година
Във връзка с подадена от Първа инвестиционна банка АД, [населено място] касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 1370/20.11.2012 год. по в.гр.дело № 1226/2012 год. касаторът е поискал спиране на изпълнението на въззивното решение. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 1350 от 20.07.2012 год. по гр.дело № 3126/2011 год., с което са отхвърлени предявените от банката срещу Н. Иванова, И. Иванова и С. Иванова искове с правно основание чл.135 ЗЗД, като е осъден ищецът-касатор да заплати на ответниците сумата 20 000 лева съдебни разноски за въззивното производство. Към молбата за спиране на изпълнението е приложено преводно нареждане от 27.12.2012 год., за внесено от П. обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на 20 445 лева, която сума е постъпила по сметката на ВКС видно от направената справка в счетоводството на съда.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, намира искането за спиране на изпълнението за неоснователно.
Спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 ГПК е обезпечителна мярка, целяща да осигури правните последици на отменителното решение в случай, че касационната жалба евентуално бъде уважена. Правомощието на ВКС по посочения текст предпоставя, че атакуваното решение подлежи на принудително изпълнение, поради което се прилага само по отношение на осъдителните решения. В случая, видно от данните по делото се иска спиране на изпълнението на въззивното решение в частта относно присъдените съдебни разноски в размер на 20 445 лева общо за двете инстанции. В тази част постановеният съдебен акт има характер на определение, което не е влязло в сила, поради което не подлежи на предварително принудително изпълнение по смисъла на чл.404, т.1, пр.второ ГПК. В случая не е налице осъдително въззивно решение, тъй като апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от П.-АД искове по чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се върне на молителя недължимо внесеното по сметката на ВКС обезпечение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Първа инвестиционна банка АД, [населено място] за спиране на изпълнението на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1370/20.11.2012 год., постановено по в.гр.дело № 1226/2012 год.
ОСВОБОЖДАВА внесеното от Първа инвестиционна банка АД по сметката на ВКС обезпечение в размер на 20 445 лева с пр.нареждане от 27.12.2012 год., което да се върне на вносителя след посочване на банкова сметка, по която да се преведе посочената сума.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: