О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
ГР. София, 18.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 17.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1398/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационнната жалба на Т. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №1514/08 г., с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу Н. К. искове за парични вземания по чл.55, ал.1,чл.82 и чл.86 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу решението по исковете с обжалваем интерес, определен от цена / сума/ над 1 000 лв., посочени в т.1 и 5 на потвърденото от ОС първоинстанционно решение. В останалата част жалбата е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК и следва да остане без разглеждане.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в подлежащата на такова част, по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3 – установено е, вкл. признато от ответницата, правоотношение между страните по договор за счетоводно обслужване, прекратен преди завеждане на иска. Затова процесуалният въпрос – за установяване на даденото по договора /спорно е само това по първия иск/, при разпределение на доказателствената тежест и материалноправният въпрос – за връщането му в хипотеза на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, са от значение за точното прилагане на закона.
За да отхвърли първия иск – по т.1 от исковата молба и диспозитива на потвърденото решение на РС, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала даването на исковата сума на ответницата, за да заплати задълженията й към ДОО – ответницата е оспорила, че по договора е имала задължение да внася осигуровките на възложителката и че е получила сума за това от нея. По втория иск – по т.5, е приел, че не е установено неизпълнението на договора от ответницата, предпоставящо връщане на полученото от нея възнаграждение.
В становище на л.14 ответницата признава твърденията в исковата молба за договор на страните, с който й било възложено счетоводното обслужване на търговската дейност на регистрираната като ЕТ ищца. Не се оспорва и периодът на договора – м. 01.2000 – 06.03 г., както и месечното възнаграждение на изпълнителя от 150 лв. На ищцата е доказателствената тежест да установи твърдяното и оспореното от ответницата нейно задължение по договора да внесе фактически за сметка на ищцата дължимите към ДОО суми. Дори да се приеме, че това задължение произтича от предмета на договора, пак ищцата следва да докаже, че предала на ответницата сумата за изпълнението му. Това се отнася и за твърдяното по втория иск и оспореното пълно неизпълнение на договора, като основание за едностранното му прекратяване и за връщане на всичко получено / цялото възнаграждение/ от ответницата като неизправна страна, в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Решението на ОС е постановено в съответствие със закона и съд. практика по въпросите за разпределението на доказателствената тежест в процеса, събирането и обсъждането на доказателствата. Договорът между страните е с продължително изпълнение, което е започнало / искова молба, признание на ответницата, св. показания/; развалянето му няма обратно действие – чл.88, ал.1 от ЗЗД и това също следва да се отчете по втория иск.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване – поставените материално и процесуалноправен въпрос са от значение за изхода на спора и точното прилагане на закона, но са разрешени в съответствие с него и константната практика, обезпечаваща такова прилагане.
Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна от 28.05.09 г. по гр.д. №1514/08 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, посочени в т.1 и 5 от диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Х. срещу посоченото въззивно решение в останалата му част.
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: