О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
ГР. София, 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 18.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №382/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „В” А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №2989/07 г., с което са уважени предявените от К. К. искове с пр. осн. чл.200 от КТ, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди; по исковете за обезщетяване на имуществените обжалваемият интерес е под 1000 лв. и жалбата е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
По допускане обжалването на въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът.
Съществените материалноправни въпроси за определяне размера на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД и за наличие на основание за намаляване на обезвредата по чл.201, ал.2 от КТ – когато пострадалият е допринесъл за злополуката с допусната груба небрежност, са разрешени в съответствие със задължителната тълкувателна и с постоянната практика на ВКС.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено от въззивния съд при спазване указанията на ППВС №4/68 г., т.ІІ, като са отчетени всички обстоятелства, имащи отношение към обезвредата – характера и тежестта на увреждането, периода и интензивността на причинените с него на пострадалия болки, неудобства и ограничения, неблагоприятните последици занапред – 10 процентно трайно намаление на трудоспособността и траен козметичен дефект. Или обезщетението е определено с прилагане на законовоустановения критерий за справедливост в необходимата конкретност и обоснованост, изведена от обстоятелствата на случая.
Трудовата злополука е установена по административен ред. В административното производство е прието за неоснователно възражението на работодателя срещу характера на злополуката като трудова по см. на чл.55, ал.1 от КСО, основано на твърдения за нетрезво състояние на работника, довело до временното му отстраняване от работа преди настъпването й – прието е, че тези твърдения не са установени по безсъмнен начин. По иска с пр. осн. чл.200 от КТ работодателят отново ги е навел във връзка с направеното искане за намаляване на обезщетението на осн. чл.201, ал.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че не се установява груба небрежност на работника по см. на чл.201, ал.2 от КТ, изразяваща се в самонадеяно поведение при злополуката, след употреба на алкохол. Този извод е формиран при спазване на постоянната практика на съдилищата по приложение на процесуалния закон – чл.188 от ГПК, отм., въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупността му. Грубата небрежност, като форма на вина при допринасяне, е изследвана от СГС с предвиденото от закона съдържание и с изражението на субективното отношение, показано в константната съд. практика, част от която са и цитираните от касатора решения.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. 02989/07 г. от 9.12.08 г. по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.
Оставя без разглеждане жалбата на „В” А. срещу същото решение в частта по исковете за обезщетяване на имуществени вреди, на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
Определението за оставяне жалбата без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: