О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на десети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5070/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР [населено място] срещу решение №1345 от 16.07.2015г . по гр.дело № 1513/2015г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение от №1191 от 07.04.2015г по гр.д. 17273/2014г на Районен съд [населено място] е иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди за разликата между възнаграждение , което ищецът би получавал като полицай и получената от него инвалидна пенсия за периода 01.07.2012- 30.11.2014г .
В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса правилно ли е приложена разпоредбата на чл.298 ал.1 ГПК при определяне обективните предели на силата на пресъдено нещо и разпростирането на нейното действие върху доказателствата ,събрани по делото и върху правнорелевантни факти , относими към предмета на делото Касаторът счита ,че при решаване на спора за дължимо обезщетение на имуществени вреди, твърдени от ответника факти неправилно са приети за преклудирани ,предвид влезлите в сила съдебни решения между същите страни Сочи се противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и реш.№133/26.10.2011г по т.д № 133 / 11г. на ВКС, ТК , тъй като само диспозитивът представлява източник на силата на пресъдено нещо , която сила не се разпростира и върху обуславящите за съществуването на спорното право отношения ,т. нар. преюдициални отношения , съгл реш. № 378/2010 г по гр.д №148/2009 ІV г.о ,реш. №50/2014г по гр.д №6235/2013г ІІ г.о на ВКС , практика по реда на чл. 290 ГПК .
В отговор ответника по жалбата В. С. Калканов изтъква липса на предпоставки по чл. 280 ал.1 ГПК .Въпросът не е ясно формулиран .Посочени са съдебни решения , които нямат връзка с решаващите изводи на съда, Решението не се позовава на сила на пресъдено нещо ,за да се приемат релевантни обстоятелства за доказани ,както счита касатора .Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Формулираният в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос „правилно ли е приложена разпоредбата на чл.298 ал.1 ГПК при определяне обективните предели на силата на пресъдено нещо и разпростирането на нейното действие върху доказателствата , събрани по делото и върху правнорелевантни факти , относими към предмета на делото”, предствлява по същество преформулирано касационно оплакване за неправилна и непълна оценка на относимите обстоятелства , за част от които въззивният съд приема , че е формирана силата на пресъдено нещо(СПН). Въпросът неправилно се свързва с разпростиране на силата на пресъдено нещо „върху доказателствата”. Решаващите съображения на въззивния съд , както и въпросът за прилагането на чл.298, ал.1 ГПК, нямат връзка с допускането или оценката на доказателствата по делото.
Оплакването във въпроса е , че съдът е излязъл извън обективните предели на СПН и е разпрострял нейното действие върху „доказателства и релевантни факти” ,които не се обхващат от нея. По делото е установено и безспорно , че съгласно влезли в сила съдебни решения е ангажирана отговорност на ОД МВР [населено място] по реда на чл. 49 ЗЗД да обезщети бивш свой служител, пострадал при инцидент по време на обучение като полицай през 1995г. Присъденото обезщетение по две влязли в сила решения ( реш от 21.04.2011г по гр.д №9632/2010 на ПРС и реш.№3142/12.07.2013г на ПРС ) е обхващало разликата между заплата , която пострадалият би получавал и инвалидната му пенсия за предходни спрямо исковия периоди. При уважен по настоящето дело иск за обезщетение на имуществена вреда от същия вид за последващ период, единственият конкретизиращ въпроса довод на касатора е свързан с изтъкването на факта ,че изпълняваната от пострадалия по време на увреждането длъжност от 2002г вече не съществува в щата на МВР. Обстоятелството е възприето от съда като преклудирано поради влезлите в сила решения, с които същото възражение, основано на същия факт , е отхвърлено при ангажиране отговорността на ответника да обезщети същата вреда за предходните искови периоди. Противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите за обективните пределите на СПН на съдебния акт не е налице. Задължителните постановки на ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г.,ОСГК на ВКС, според които мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо , нямат отношение към хипотеза на вече отхвърлени по съдебен ред правоизключващи възражения, изтъкнати по основанието за обективна отговорност при обезщетяване на вреди от злополука. Приетото по обжалваното решение е в съответствие , а не в противоречие с реш. № 378/2010 г по гр.д №148/2009 ІV г.о и реш.№50/2014гпо гр.д №6235/2013г ІІ г.о, по указанието кои са признаците на обективната идентичност. Доводът за противоречие по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, подкрепен с приложени решения на районни и окръжни съдилища ,е немотивиран. Формираната сила на пресъдено нещо обхваща исковия период и въззивният съд не е приел обратното. Преценката за обективна идентичност в пределите на СПН неотносимо се съпоставя и немотивирано се приравнява с преценката за идентичност на трудова функция при различни длъжности . В случая при възражениета на ответника не се касае за въведен факт, свързани с преюдициални отношения. С оглед предмета на спора , въззивният съд ясно е посочил по отношение на кои релевантни обстоятелства по делото е формирана СПН, посочил е и подлежащите на установяване релевантни факти по делото ,за които тя не се разпростира. Както е приел въззивният съд , сила на пресъдено нещо е налице по отношение на фактите за наличието и предпоставките за обективна отговорност на ответника, а на установяване по делото подлежи вредата за исковия период , дали ищецът продължава да я търпи ,както и причинната връзка със същия инцидент ,на установяване биха подлежали и тези въведени от ответника новонастъпили факти, които изключват или ограничават отговорността му да репарира вреди за новия исков период.Даденото разрешение съответства на трайно възприетото в практиката на ВКС. Конретно изтъкваното от касатора обстоятелство е вече обсъждано по приключилите дела с оглед значението му като факт, изтъкнат по възражение на ответника , същевременно обстоятелството е и неотносимо (както са приели и съдилищата ,постановили влезлите в сила решения),тъй като не се касае за релевантен факт. Последното също е изтъкнато от въззивния съд като съображение в решаваща за изхода на делото насока , поради това за оспорвания от касатора резултат е без значение кой от двата мотива е следвало да се посочи преимуществено.
Касаторът дължи разноски , установени в размер на 1150 лева за адвокатска защита
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на срещу решение №1345 от 16.07.2015г . по гр.дело № 1513/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда ОД на МВР [населено място], [улица] да заплати на В. С. Калканов от [населено място] сумата 1150 лева разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .