3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 05.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадеесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 4479/2013 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. К. В. срещу решение №473 от 13.03.2013г по гр.дело № 4166/2012г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 02.07.2012г по гр.д. № 1598/2006г на СГС, п о частично уважен иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД Присъденото обезщетение е в размер на 40 000 лева, при поискани 50 000 лева и съображения по допускане до касационно обжалване на въззивното решение са изложени относно частта , с която е оставено в сила отхвърлянето на иска до пълния предявен размер .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Софийски апелативен съд е приел обезщетението за справедливо с бланкетни мотиви , с което е нарушил задължителните указания по ППВС №4/1968г, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПКВ противоречие с практиката не са посочени конкретните обстоятелства и значението им .
В отговор ответниците оспорват допустимостта на жалбата до разглеждане и претендират разноски за адвокатска защита .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По общо поставения правен въпрос в изложението , за дължимата обосновка на решението при прилагане на критерия за справедливост от съда , е дадено разрешение както в ППВС №4/1968г(изтъкнатото и от решаващия съд), така и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост , указват на съдилищата пределите на преценка и на какво се основава тя. Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика в решаващите си мотиви, които не могат да се възприемат за бланкетни от правна страна , щом от фактическа страна в решението са обсъдени , приети за установени и изтъкнати конкретните обстоятелства по смисъла на ППВС №4/1968г – възраст на пострадалия, телесни увреждания , установени посредством заключения на вещи лица, период и продължителност на интензивни болки и страдания ,протеклият оздравителен процес и проведено оперативно лечение ,обсъдена е причинната връзка и всички обстоятелства относно здравословното състояние на пострадалия след инцидента. При определяне на размера ,в правните изводи на съда , същите са изтъкнати обобщено: няколко операции, отстраняването на далака и др. установени обстоятелства от значение за прилагане на чл. 52 ЗЗД , както е прието по- горе в мотивите на решението .Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика . В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай , при установената степен на увреждане. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Несъстоятелен е доводът ,че отхвърленият размер на претенцията е следвало да бъде мотивиран по същия начин. Съдът мотивира решението си за справедливия размер на обезщетението , мотивът за отхвърляне на иска до пълния предявен размер е прекомерност на претенцията.Приложеното към изложението съдебно решение от практиката на ВКС по наказателни дела не е свързано с формулиран правен въпрос и обосновка за противоречие по правен въпрос липсва в изложението .
Ответниците не са представили доказателства за разноските си , нито са посочили размера им , затова не следва да им се присъждат
Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №473 от 13.03.2013г по гр.дело № 4166/2012г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .