О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 212/07.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 879 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1419/ 20.10.2014 г. по гр. д. № 1368/ 2014 г. в частта, с която Варненски окръжен съд отменя първоинстанционното решение в частта по чл. 64 ЗС и по иска на М. С. Р. срещу Р. Т. В. на основание чл. 64 ЗС определя за ползване прилежащ терен към собствената на Р. постройка върху дворното място, собственост на В..
Решението се обжалва от Р. Т. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси, допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно:
1. Ако при решаването на правния спор за правото по чл. 64 ЗС на собственика на постройката да се ползва от земята, на която не е собственик, съдът е обосновал приложението на Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, длъжен ли е точно да приложи разпоредбата на чл. 21 от Наредбата? и
2. При този спор длъжен ли е съдът да ограничи правата на собственика на имота, върху който е построена сградата, в минимален обем?
Касаторът обоснова допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване с доводите, че поставените въпроси обуславят въззивното решение и то е в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които касаторът цитира.
Ответникът по касационната жалба М. С. Р. счита искането неоснователно. Изразява становище, че решението е правилно и съответства на практиката на ВКС в приложението на чл. 64 ЗС.
Настоящият състав на ВКС намира, че в обжалваната част въззивното решение съдържа произнасяне по иск по чл. 64 ЗС. Искът е неоценяем, а това изключва забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно жалбата е с допустим предмет. Подадена е от ответницата, на която принадлежи обжалваемия интерес. Спазен е и срокът по чл. 293 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че абсолютното вещно право на собственост на касатора върху дворното място е ограничено от това, че ответникът по касация е собственикът на построената в имота сграда и чл. 64 ЗС му предоставя възможността да се ползва и от земята (чл. 64 ЗС). За да определи обема на ограничението, чрез което колизията на двете абсолютни вещни права е решена от законодателя, въззивният съд е обосновал приложението на Наредба № 7/ 22.12.2003 г. Определил е прилежащия терен от дворното място, от който следва да се ползва ответникът по касация, съобразно вариант по заключението на съдебнотехническата експертиза. Изложил е мотиви, че единствено този вариант отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 21 от Наредбата, регулатор на спорните правоотношения и е отменил първоинстанционното решение (основното и по допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка) в частта, с която първостепенният съд е възприел вариант, който не отговаря на законовите изисквания.
Следователно въпросите, които касаторът повдига, представляват единствено развитие на оплакването, че въззивното решение е постановено в противоречие на чл. 21 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. Изводът за това по първия пряко следва от неговата формулировка, а по втория – се извежда от това, че въззивният съд е намерил за приложим (съответен на изискванията на Наредбата) един от двата варианта. Следователно е приел, че липсва избор при определяне на следващото от чл. 64 ЗС ограничение на правата на касатора. Това означава, че касаторът не е извел правния въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение. И в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК той развива оплакване за касационно основание (чл. 281, ал. 3 ГПК). Настоящата фаза, до която е достигнало исковото производство, е по селекция на касационната жалба. За нея касационните оплаквания имат значение, само доколкото е допустимо чрез тях поставеният правен въпрос за бъде уточнен и допълнен. Недопустимо е касационните оплаквания да го заместят. Касаторът няма задължението по чл. 280, ал. 1 ГПК, само когато въззивното решение е нищожно или недопустимо. Обжалваното е валидно и допустимо и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноските пред настоящата инстанция е неоснователно, въпреки този изход на производството. Няма доказателства да е направил разноски, респективно за касатора не възниква задължението да ги репарира.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1419/ 20.10.2014 г. по гр. д. № 1368/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.