О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 23.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1682 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], чрез процесуалния представител адв. Ал.И. против решение № 650/22.03.2017г. по в.гр.д. №5115/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която като краен резултат касаторът е осъден да заплати на Л. А. С. сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.01.2013г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба Л. А. С. оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установено е било извършването на ПТП на 21.10.2013г., при което Л. А. С. е получила следните травматични увреждания: счупване на двете кости на лява подбедрица, което според заключението на кредитираната от съда СМЕ е наложило оперативно лечение – открито наместване и фиксация с метален пирон и 4 винта на голямопищялната кост и метална пластина и 6 винта на малкопищялната кост, в последствие също оперативно извадени. Болничното лечение е продължило – 8 дни първоначално и след това на два пъти по три дни. Общо домашно-амбулаторно пострадалата е била лекувана 10 месеца и 15 дни. При преглед вещото лице е установило, че макар и понастоящем състоянието на ищцата да е стабилизирано и счупването да е зараснало, се е получило изкривяване на глезенната става, което причинява неправилно стъпване с левия крак и предизвиква болки и страдания. С голям интензитет са били болките и страданията, които пострадалата е търпяла първата седмица след инцидента и първите две седмици след изваждане на долния метален винт, като общо са необходими пет години за отзвучаването им. САС е обсъдил и свидетелските показания, от които е видно, че ищцата повече от 6м. е била обслужвана изцяло, трудно кляка и се качва по стълби, уврежданията са довели до съкращаване от работа, а поради възрастта й /54г./ трудно може да се преквалифицира, което й създава допълнителни притеснения. При тези обстоятелства, а и с оглед механизма на извършване на ПТП – пострадалата е била пешеходка на тротоар, също така при отчитане на конкретните социално-икономически условия в страната към датата на инцидента, въззивният съд е приел, че справедливо според критериите по чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 50 000лв. Поради което е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът на Л. С. е уважен за 30 000лв., частично е отменил решението на СГС в отхвърлителната му част за разликата над 30 000 лв. до 50 000лв. и вместо него е постановил друг, с което е присъдил още 20 000лв.
В самата касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът поставя материалноправния въпрос за критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на увредената при ПТП неимуществени вреди. Счита, че по същия въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС, представляващо допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението в ДВ бр.86/2017г./. Позовава се на ППВС № 4/1968г. и постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 43/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 32/21.03.2015г. по т.д. № 543/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 36/08.03.2016г. по т.д. № 507/2015г. на ВКС, I т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният правен въпрос е обусловил крайните правни изводи на въззивния съд. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. и цитираната от касаторите практика в решенията по чл.290 ГПК понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства към датата на деликта и на тази основа е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Касаторът се позовава на казуална практика на ВКС с довод, че за същите травматични увреждания или по-тежки от полученото от ищцата са били присъждани по-ниски като размер суми за обезщетение. Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата. Постановените решения за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане и времето на осъществяване на деликта.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
Ответникът по касацията претендира разноски, поради което същите следва да се присъдят в размер на 2000 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 650/22.03.2017г. по в.гр.д. №5115/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати Л. А. С. ЕГН [ЕГН] сумата от 2000лв., представляваща разноски по спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: