О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 25.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1594 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД / с предходно наименование „Ута България“ЕООД/ срещу решение № 364/15.02.2017г. по в.т.д. № 4468/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в / поправено с решение № 428/21.02.2018г. по в.т.д. № 4468/2016г. на САС/ в частта, с която е потвърдено частично решение № 3489/11.08.2014г. по т.д. № 401/2013г. на ОС-Благоевград за уважаване на иска по чл.125, ал.3 ТЗ, предявен от М. М. С. срещу касатора за сумата от 322 721,16 лв. – парична равностойност на дружествения му дял от имуществото на „Ута България“ЕООД, ведно със законната лихва от 16.09.2013г. до окончателното плащане.
Подадена е и насрещна касационна жалба от М. М. С. срещу решение № 364/15.02.2017г. по в.т.д. № 4468/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в /поправено с решение № 428/21.02.2018г. по в.т.д. № 4468/2016г. на САС/ в частта, с която след частична отмяна на решение № 3489/11.08.2014г. по т.д. № 401/2013г. на ОС-Благоевград е отхвърлен искът по чл.125, ал.3 ТЗ, предявен от М. М. С. срещу „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД за сумата над 322 721,16 лв. до 489 849,31 лв. – парична равностойност на дружествения му дял от имуществото на „Ута България“ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като преценка на касационните жалби и на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. В нея се поддържа становище, че решението в атакуваната част е недопустимо, евент. неправилно, а допускането на касационното обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията М. М. С. оспорва основателността на подадената от другата страна касационна жалба.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено качеството съдружник на М. С. в дружеството-касатор с дял от 25% от капитала, като членственото правоотношение е било прекратено на 03.07.2013г., поради изключване на посоченото лице. Дружеството е изготвило на 25.09.2013г. междинен счетоводен баланс към 31.07.2013г., съобразно който е заплатило на изключения съдружник сумата от 49 797,23лв. Относно спора за действителната стойност на дружествения дял въззивната инстанция след обсъждане на представените по делото писмени доказателства и заключенията по допълнителната ССЕ пред първоинстанционния съд и заключението на ССЕ пред САС е направила извод, че в изготвения въз основа на решение на едноличния собственик на капитала междинен счетоводен баланс са били отписани изцяло като несъбираеми 16 бр. вземания към длъжници, а вземания за лихви и неустойки за забава са осчетоводени като условен актив. По отношение на решението на едноличния собственик на капитала апелативният съд е приел, че същото обективира воля да не се търси изпълнение на 16 бр. вземания, но липсва изразена такава за поемане на нови задължения, за опрощаване или отчуждаване на съществуващите вземания. Следователно то не представлява правопораждащ, правопогасяващ или правоизменящ факт за вземанията. САС е заключил, че само по себе си решението е ирелевантно за определяне стойността на дружествения дял на ищеца, а следва да се извърши преценка дали е налице основание по ЗСч и счетоводните стандарти за преоценка и отписване на спорните вземания. Решаващият съд е счел, че правилно са отписани: 1/ като погасени по чл.739 ТЗ вземания на обща стойност 191 492,91 лв. и 2/ като несъбираеми, предвид постановените решения по чл.632, ал.2 ТЗ спрямо длъжниците, вземания на стойност 26 596,45лв. и 354 358,21 лв. Всички останали вземания на обща стойност от 648 943,19лв. /решение за поправка на ОФГ/ САС е приел, че неправилно са били отписани от касатора като несъбираеми в отклонение от СС 32 „Финансови инструменти“, чл.34 ЗКПО и чл.4, ал.1 ЗСч, при неспазване на основни счетоводни принципи – за предпазливост и документална обоснованост. По отношение на неосчетоводените лихви /с изключение на мораторна лихва в размер на 131 250,08лв. спрямо „Елиа Транс“ООД/ и неустойки въззивната инстанция не е споделила доводите на касатора, че същите представляват условен актив по смисъла на СС 37. За дружеството е възникнало правото да ги получи, предвид неизпълнение от длъжниците на договорни задължения на падежа, и те не са предмет на висящи съдебни спорове. След съобразяване на горните изводи и отнасянето им към изготвените от експертизите на вещите лица алтернативни счетоводни баланси, както и предвид извършеното извънсъдебно плащане в заключение решаващият състав на САС е намерил, че искът по чл.125, ал.3 ТЗ е основателен за сумата от 322 721,16 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД са формулирани следните правни въпроси: 1/Допустимо ли е в производството по търговски спорове изменение на иска по размер след срока за допълнителна искова молба съобразно правилото на чл.372, ал.2, изр.2, пр.1 ГПК?; 2/ Следва ли в актива на баланса да се включват права за получаване на неустойки за неизпълнение/забавено изпълнение, когато търговецът не е взел решение да претендира същите от клиента си и при липса на предявен иск за събирането им; респ. представлява ли непретендираната неустойка условен актив по смисъла на Счетоводен стандарт 37?; 3/ Следва ли в актива на баланса на едно дружество да се включват и неустойки за забава, макар и да е взето решение от търговеца същите да не се претендират от клиента-длъжник, и следва ли същите да се признават за разход?; 4/ Трябва ли когато е уговорена лихва/неустойка за забава в плащанията, и при наличие на забава в плащанията дори и от един ден, търговецът да отразява в баланса си като актив, респ. като приход, лихви/неустойки, макар и да не претендира същите от клиента си?; 5/ Представлява ли такава непредявена по съдебен ред неустойка условен актив по смисъла на ЗСч и счетоводните стандарти?; 6/ При иск с правно осн. чл.125, ал.3 ТЗ противопоставимо ли е на ищеца решение за отписване на вземания и ако да – налице ли е документална обоснованост на това действие, когато същото е обективирано в протокол от заседание на едноличния собственик на капитала?; 7/ Извършена в съответствие със закона ли е обезценка на вземания, решението за която е взето след изключване на единия съдружник и противопоставима ли е същата на изключения съдружник, доколкото съгласно параграф 10.2 от СС 32 – Финансови инструменти във връзка с параграф 5.1 от СС 34 – Междинно счетоводно отчитане при изготвяне на баланс при напускане на съдружник тестът за обезценка на активите и вземанията е задължителен?; 8/ Документално обоснована ли е обезценка на вземания, за която има изготвен протокол за взето решение на едноличния собственик на капитала?
Въведени са допълнителни основания: по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / ДВ бр.47/2009г./ се твърди противоречие на въззивното решение с разрешенията, дадени в Определение № 112/19.02.2014г. по ч.т.д. № 3791/2013г. на ВКС, II т.о. и Определение № 362/30.04.2010г. по ч.т.д. № 156/2010г. на ВКС, I т.о.; по втория въпрос- по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / ДВ бр.47/2009г./ поради противоречие на въззивното решение с приетото в Решение № 95/17.04.2012г. по в.т.д. № 554/11г. на ВнАС; по шести въпрос- по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ДВ бр.47/2009г./ поради противоречие на въззивното решение с приетото в Решение № 224/10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, II т.о. По всички правни въпроси е посочено като допълнително основание това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът обвързва поставения от него първи въпрос с оплакване за недопустимост на решението на САС. Според дружеството въззивният съд се е произнесъл по иск, който е бил изменен по размер след преклузивния срок по чл.372, ал.2, изр.2, пр.1 ГПК, която норма се явява специална спрямо общата разпоредба на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото от страната противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителна практика на ВКС. С Определение № 112/19.02.2014г. по ч.т.д. № 3791/2013г. на ВКС, II т.о. не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, следователно съдебният акт на ВКС не представлява задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ДВ бр.47/2009г./ практика. С Определение № 362/30.04.2010г. по ч.т.д. № 156/2010г. на ВКС, I т.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че изменението на иска с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2, изр.2 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.214 ГПК, като отклонението на общото правило се изразява единствено в срока, до който същото може да бъде заявено – в срока за допълнителна искова молба. Решаващият състав на ВКС изрично е разгледал хипотезата на процесуални действия по чл.372, ал.2, изр.2 ГПК, при които изменението може да се изразява в промяна или на основанието, или на петитума / чл.214, ал.1, изр.1 и 2 ГПК/ и не се е произнасял в тясната хипотеза на изменение на размера на иска – чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК. В настоящия случай сме изправени именно пред изменение в размера на предявения иск, предприето след изслушване на заключение на ССЕ. Това изменение е допустимо и по търговски спорове да се извърши по правилото на чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което разрешение е обективирано в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение №715/10.12.15г. по ч.т.д.№3160/2015г. на ВКС, II т.о. В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед проверка за евентуална негова недопустимост.
От значение за поставения втори въпрос, в съдържанието на който се включват и формулираните от касатора трети, четвърти и пети въпрос, е разгледаният от въззивния съд спор между страните дали е следвало дружеството да осчетоводи в междинния счетоводен баланс вземания за мораторна лихва и неустойка с оглед твърдението на касатора, че това са условни активи по смисъла на СС 37 и те не са били претендирани, т.е. не е настъпило условие за тяхното отчитане. Решаващият състав е намерил, че мораторната лихва и неустойка не са условни активи от момента, в който е налице неизпълнение на договорните задължения на падежа. Биха били условни вземания, ако бяха предмет на висящ съдебен спор, изходът от който не е сигурен. Въззивната инстанция е счела, че субективното решение на кредитора да не търси плащане, както и фактическата липса на плащане, нямат за последица нито погасяване на вземането, нито превръщането му в условен актив по смисъла на СС 37. Позовал се е и на СС 18 „Приходи“, като е приел, че са изпълнени визираните в него кумулативни условия по отношение на лихвата и неустойката – вероятност дружеството да има икономическа полза, свързана със сделката /посочените вземания носят икономическа изгода/ и сумата на прихода да може да бъде оценена / вземанията за лихва и неустойка са определени по размер/. Освен това е посочил, че на осн. чл.4, ал.1 ЗСч съгласно принципа за текущо начисляване, за счетоводното отразяване на приходите от значение е моментът на възникването им, а не на изпълнението.
Гореизложеното обосновава извод, че въпроси от втори до пети включително изпълняват изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В цитираното от касатора Решение № 95/17.04.2012г. по в.т.д. № 554/11г. на ВнАС не се разглежда осчетоводяване на вземания за лихви и неустойки, а на бъдещи вземания на дружеството, които ще възникнат на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД само, ако бъдат платени задълженията, които именно са дали основание на съда да определи началната дата на неплатежоспособността. В противоречие със задължителните указания по ТР № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът немотивирано се позовава на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е обоснована необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Шести и осми въпрос се припокриват, а заедно със седми въпрос се отнасят до обсъденото от САС отписване на вземания, извършено от касатора след изключване на ищеца като съдружник в дружеството. И трите въпроса не покриват изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба. Не притежават характеристиката на правен въпрос, който е включен в предмета на произнасяне от въззивния съд и е обусловил крайните му правни изводи. САС не е отрекъл правото на дружеството / в който смисъл касаторът има интерес да поддържа становище/ след напускане на съдружника да извърши обезценка на активи-вземания / седми въпрос/ и по решение на едноличния собственик на капитала да ги отпише в изготвения за нуждите по чл.125, ал.3 ТЗ междинен счетоводен баланс / шести и осми въпрос/. Но е изложил допълнителни съображения, че за да е противопоставима на съдружника инвентаризацията, респ. преоценката и/или отписването на вземания като част от активите на дружеството, е необходимо да е извършена в съответствие с нормативните изисквания. В конкретния случай съобразно особеностите на конкретно отписаните вземания – 16 бр., след анализ на правните им характеристики въззивният съд е заключил, че две от тях са погасени на осн. чл.739 ТЗ и други две са несъбираеми, тъй като нямат възстановима стойност с оглед влезлите в сила спрямо длъжниците по тях решения на осн. чл.632, ал.2 ТЗ. За другите вземания САС е приел, че незаконосъобразно са били отписани като несъбираеми, без да е отчетено, че по отношение на тях не е изтекъл давностният срок, не са погасени на законно основание, нито има достатъчно убедителни доказателства, че са несъбираеми, т.е. че е налице някакво друго обективно обстоятелство за тяхното обезценяване. Изводът е направен при позоваване на СС 32, според който предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти, единствено когато договорените права и задължения по тях бъдат погасени, а погасяване по отношение на права е налице при тяхното реализиране, при отказ от права или при изтичане на срока за реализирането им. Въпроси по тези обуславящи въззивното решение изводи относно приложението на СС 32, за да се прецени едно вземане като несъбираемо не се поставят от касатора.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД .
По насрещната касационна жалба на М. М. С. не се дължи произнасяне, поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД и с оглед нормата на чл. 287, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА по касационната жалба на „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД касационно обжалване на въззивно решение № 364/15.02.2017г. по в.т.д. № 4468/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в / поправено с решение № 428/21.02.2018г./ в частта, с която е потвърдено частично решение № 3489/11.08.2014г. по т.д. № 401/2013г. на ОС-Благоевград за уважаване на иска по чл.125, ал.3 ТЗ, предявен от М. М. С. срещу „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД /с предходно наименование „Ута България“ЕООД/ за сумата от 322 721,16 лв. – парична равностойност на дружествения му дял от имуществото на „Ута България“ЕООД, ведно със законната лихва от 16.09.2013г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на М. М. С. срещу решение № 364/15.02.2017г. по в.т.д. № 4468/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в / поправено с решение № 428/21.02.2018г./ в частта, с която след частична отмяна на решение № 3489/11.08.2014г. по т.д. № 401/2013г. на ОС-Благоевград е отхвърлен искът по чл.125, ал.3 ТЗ, предявен от М. М. С. срещу „Тръкс Енд Кардс“ ЕООД за сумата над 322 721,16 лв. до 489 849,31 лв. – парична равностойност на дружествения му дял от имуществото на „Ута България“ЕООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: