О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
Гр.София, 23.10.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 128 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от “Маржен Строй“ ЕООД, [населено място] и М. К. А., [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 45/28.06.2018г. в частта за разноските. Молителите твърдят, че съгласно приложения по делото списък те са направили разноски в общ размер на 1814.04 лв., както следва: 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, 317.04 лв. – държавна такса пред ВКС и 300 лв. – такса в арбитражното производство за разглеждането на насрещен иск.
Ответникът по молбата „Кредо консулт – 55“ ЕООД, [населено място], оспорва искането за изменение на решението, като излага съображения за съществени непълноти в приложения договор за правна защита и съдействие, поради което счита, че не следва да се възстановят разноските на молителите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното:
Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, като страната, която иска изменението, е представила списък по чл.80 ГПК, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Отговорността за съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него. В рамките на съдебното производство по гражданско дело страната, в чиято полза съдът е решил делото, разполага с правото да претендира от насрещната страна направените в хода на процеса съдебни разноски (Решение № 442/08.04.2016г. по гр.д. № 1643/2015г., ІV г.о. на ВКС). Отговорността на ответника за направените от ищците разноски в арбитражното производство (в случая за насрещен иск в размер на 300 лв.) не може да бъде ангажирана, тъй като по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат само разноските по повод на делото или в случая сторените такива в исковия процес по чл. 47 и сл. ЗМТА (в същия смисъл Решение № 128/ 18.07.2018г. по т.д. № 601/2018г., I т.о., ВКС). Производството пред арбитражния съд не се развива по правилата на ГПК, поради което към него са неприложими разпоредбите, свързани с отговорността за разноски. Претърпените от страната вреди във връзка с проведено арбитражно производство на основание недействително арбитражно споразумение не се обезщетяват по реда на чл. 78 ГПК.
В случая със съдебното решение като разноски е присъдена сумата от 1514,04 лв., включваща посочените в списъка по чл.80 ГПК разходи от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 317.04 лв., представляваща заплатената държавна такса за производството пред ВКС. Съставът на ВКС не е уважил искането за възмездяване на разходите на ищците в арбитражното производство в размер на 300 лв. – заплатена такса за разглеждане на насрещен иск.
По изложените съображения присъдените с решението по т.д. 128/2018г. на ВКС разноски са определени съобразно направените разходи на производството по чл.47 ЗМТА, поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Възражението на „Кредо консулт – 55” ЕООД досежно непълнота в договора за правна защита и съдействие не следва да се обсъжда, тъй като ответникът не е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, а сумата от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорено с договора и заплатено с представения платежен документ, е присъдено с решението по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от “Маржен Строй“ ЕООД, [населено място], и М. К. А., [населено място] за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 45/28.06.2018г. по т.д. № 128/2018г. на ВКС, I т.о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: