5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
[населено място], 22.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3174 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №2212/28.11.2014г. по т.д. №2115/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е потвърдено решение от 31.10.2013г. по т.д. №1991/2012г. по описа на Софийски градски съд, VI ТО, 20 състав, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сума в размер на 35 000 лева, представляваща остатък по фактура №[ЕГН]/07.03.2008г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 02.04.2012г. до окончателното плащане на посочената главница , ведно с изтекли лихви за забава в размер на 16928,65 лева за периода от 08.03.2008г. до 28.03.2012г., както и сумата 4277,20 лева разноски.
Касаторът поддържа, че Софийски апелативен съд неправилно е приел, че е налице договор между страните, който е изпълнен от ищеца. Твърди,че съдът не е положил всички усилия за да установи обективната истина, като включително не е назначил служебно експертиза, която да установи на място действителното състояние на процесното съоръжение, за което се твърди,че е монтирано и работещо. Поддържа,че липсват документи, установяващи фактическото пускане в експлоатация от страна на [фирма] на съоръжението, както и съставени и подписани приемо – предавателни протоколи.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, които счита, че са обусловили изводите на въззивния съд: 1. Неплащането от страна на длъжник /възложител/ дава ли възможност на изпълнителя въз основа на фактура да получи плащане, когато същият е неизправна страна по договора? 2. Издаването на фактура и осчетоводяването на сумата, прави ли изискуемо плащането на 100% на самостоятелно основание? 3. Неразкриването на обективната истина дава ли възможност на съда да произнесе обосновано решение?
Ответникът по касация [фирма], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че по силата на устна договореност между страните от 2008г., ответникът [фирма] е възложил на ищеца [фирма] доставка и монтаж на климатична вентилационна инсталация в Спа център в бл.7 в к.к. „Слънчев бряг“. Посочил е,че видовите работи са съгласувани между страните с двустранно подписан протокол обр.19 от 07.03.2008г., съдържащ количествата завършени монтажни работи в бл.7 и техните цени. Въз основа на този протокол, свидетелските показания и заключението на ССЕ, съгласно което процесната двустранно подписана данъчна фактура е осчетоводена при ответното дружество, като е включена и в справка – декларация за ДДС, въззивният съд е приел, че процесните СМР са изпълнени точно и ответникът дължи тяхното заплащане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първите два от поставените от касатора правни въпроси са свързани с предмета на делото, но не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, следователно по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да стигне до извода,че касаторът – възложител дължи заплащането на възнаграждение за доставените от изпълнителя [фирма] стоки и за изпълнените от него монтажни работи, въззивният съд се е позовал не само на осчетоводяването на издадената от ищеца [фирма] фактура в счетоводството на касатора, но и на останалите събрани по делото доказателства, включително двустранно подписан протокол обр.19 от 07.03.2008г., съдържащ количествата завършени монтажни работи в бл.7 и техните цени, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели. След преценка на ангажираните от страните доказателства съдът е установил, че възложените с устното споразумение СМР са изпълнени и възложителят ги е приел, като по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на възложителя за неточно изпълнение. Следователно изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск за заплащане на възнаграждение за доставеното оборудване и за неговия монтаж, не са обусловени само от наличието на издадена от ищеца фактура за извършените монтажни работи, осчетоводена при възложителя. При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК, още повече, че касаторът не се е позовал на нито една от тях. Независимо от това следва да се отбележи,че въззивното решение е в пълно съответствие с формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС – решения по т.д. №535/10г. и т.д.№822/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , в които се приема, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/ и че са достатъчни и конклудентни действия за това. Във всички случаи, обаче, когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266 ал.1 от ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място строително-монтажни работи следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв – на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 от ЗУТ.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса, дали неразкриването на обективната истина дава възможност на съда да произнесе обосновано решение. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникването на вземане за възнаграждение за доставеното от ищеца оборудване и извършените от него монтажни работи, като се е произнесъл по доводите във въззивната жалба. Следователно съдът е обсъдил и преценил всички факти и доказателства по делото, както и е мотивирал своя акт, в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Доколко при анализа на събраните доказателства съдът е успял да разкрие обективната истина, като установи правилно релевантните за спора факти, е въпрос на обоснованост на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като такива не са направени от него в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2212/28.11.2014г. по т.д. №2115/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.