О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С. 25.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1489 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против постановено по реда на чл.248 от ГПК определение № 47 от 22.01.2014г. по гр.д.№ 691 по описа за 2013г.на Добрички окръжен съд, за оставяне без уважение на молбата му за изменение на решение № 494 от 28.11.2013г. в частта за разноските. Счита същото за неправилно, поради което желае да бъде отменено, а въпросът разрешен по същество.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, на-мира подадената частна жалба за частично основателна поради следното :
Районният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от ищеца два иска и в негова тежест е възложил плащането на направените от ответника разноски в размер на 800лв./при съобразяване на възражението за прекомерност/.
В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния по съществото на спора, но го е отменил в частта за разноските, като е постановил ново, с което е осъдил ответника да заплати на ищеца направените от последния пред двете инстанции разноски от 1 634.98лв. Въпреки, че исковете на ищеца са били отхвърлени, съдът е преценил, че разноските следва да се поемат от ответника с мотива, че пред вид установените по делото факти/ ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, защото без знанието и съгласието на ищеца е открил на негово име банкова сметка, по която е внесъл исковата сума, а ищеца е научил за това от отговора на исковата молба/ и с оглед принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права по чл.3 от ГПК, следва да понесе отговорност за причинените вреди от действията си.
Последвала е молба по чл.248 от ГПК от ответника И. И., по която е постановено сега обжалваното определение, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, позовавайки се по аргумент на обратното на нормата на чл.78 ал.2 от ГПК.
В частната си жалба жалбоподателят обосновава тезата си за неправилно определяне на дължимите разноски с факта, че не е обжалвал първоинстанционния акт, поради което не той е бил причината за направените в хода му разноски. Относно разноските в първоинстан-ционното производство, оспорва извода на съда, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска с мотива, че съгласно чл.75 ал.3 от ЗЗД не се изисква изричното съгласие на кредитора за плащане чрез задължаване и заверяване на банкова сметка.
Съгласно т.24 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№6/12г.на ОСГТК на ВКС, подадената по реда на чл.274 ал.2 от ГПК частна жалба е допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
В случая предявения от ищеца иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е приет от съдилищата за неоснователен, поради констатирана липса на неоснователно обогатяване, пред вид факта, че претендираната сума е била изплатена на ищеца по нарочна банкова сметка, която ответника е открил на негово име, без знанието му. В тази хипотеза,ако ищецът беше уведомен за плащането, не би имал интерес от предявяване на иска. Затова изводът, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска пред първоинстанционния съд, е правилен. Неправилен обаче е същия извод за производството пред въззивния съд. Ако е ясно, че ищецът е предявил иска си пред районния съд, защото не е знаел за извършеното плащане, то същото не е вярно за подадената от него въззивна жалба. Той е обжалвал първоинстанционния акт по своя воля и ответникът с поведението си не е дал повод за образуваното въззивно производство / не е подавал въззивна жалба/. Затова няма основание направените от него разноски пред въззивния съд да не се понесат по общите правила от страната, чиято жалба не е уважена.
Гореизложеното налага обжалвания въззивен акт да бъде частично отменен в частта относно присъдената сума над 933лв./от присъдените 1 634лв. следва да се извадят направените пред въззивния съд разноски от 701лв./.
С оглед направеното искане – в полза на И. Д. И. следва да се присъдят установените като реално направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.,съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 214697.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 47 от 22.01.2014г. по гр.д.№ 691 по описа за 2013г.на Добрички окръжен съд, с което е за оставена без уважение молбата на И. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.В ет.3 ап.5 за изменение на решение № 494 от 28.11.2013г. в частта за разноските.
ОТМЕНЯ решение № 494 от 28.11.2013г. по гр.д.№ 691/13г.на Окръжен съд Добрич В ЧАСТТА,в която И. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.В ет.3 ап.5 е осъден да заплати на Д. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.Б ет.5 ап.119 сумата НАД 933лв. /деветстотин тридесет и три лева/ до 1 634.98лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.Б ет.5 ап.119 да заплати на И. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.В ет.3 ап.5 сумата от 600лв./шестстотин лева/, направени разноски пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :