3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
С., 18.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 465 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. Г. Х., чрез пълномощника му адвокат Г. Д., против решение № 52 от 19.03.2012 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено решение № 90/23.11.2011 г. по гр.д. № 39/2010 г. на Районен съд-Елхово за отхвърляне на предявените от Д. Г. Х. против Х. Д. Т. и Е. И. Т. установителен иск за собственост и против И. П. Б. и М. И. Б. ревандикационен иск по отношение на * ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № * по кадастралната карта на гр.E., целият с площ от * кв. м., ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор № * с площ от * кв.м., сграда с идентификатор № * с площ от * кв. м., сграда с идентификатор № * с площ от * кв. м. и сграда с идентификатор № * с площ от * кв. м. и за отмяна за частта над * ид.ч. от същия имот на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус рег. № * и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус рег. № *.
Ответниците Х. Д. Т. и Е. И. Т. и И. П. Б. и М. И. Б. са подали писмен отговор на касационната жалба с оспорване наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Не са поискали възстановяване на направените разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 21.04.2012 г., поради което по аргумент от § 25 ПЗР З. /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена, като съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска се преклудира с приключване на първото съдебно заседание по делото. В случая при предявяването на исковата молба е представена данъчна оценка на процесната * ид.ч. от имота от 4886.40 лв. /лист 28 от първоинстанционното дело/, въз основа на която с разпореждане № 111/10.02.2010 г. е определена цена на иска по чл.124, ал.1 ГПК от 4886.35 лв. и на иска по чл.108 ЗС от 4886.35 лв., като спорове във връзка с нея не са повдигани по реда на чл.70 ГПК. Следователно след като определената по делото цена на всеки от съединените искове е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 1639 от 21.04.2012 г., подадена от Д. Г. Х., чрез пълномощника му адвокат Г. Д., против решение № 52 от 19.03.2012 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Ямбол, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 465 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: