1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
С., 07.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 242 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. П. и С. И. Б., чрез пълномощника им адвокат П. Т., против разпореждане от 21.10.2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната им жалба срещу решение № ІІ-60-40/19.04.2011 г. по гр.д. № 8067/1997 г.
Ответника по частната жалба Н. К. С. оспорва същата, а Д. Г. Ч. и В. И. Б. не са изразили становище.
Настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледа по същество е основателна по следните съображения:
Атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение е постановено в производство по извършване на съдебна делба и дължимата държавна такса по обжалването е: 178.60 лв. за Т. П. и 89.30 лв. за С. Б. за извършване на делбата, 4246.50 лв. за Т. П. по иска й за заплащане сумата 212345 лв. и по 216.97 лв. за Т. П. и С. Б. по иска по чл.31, ал.2 ЗС. Според декларациите им, лицата нямат никакво имущество освен идеалната част от процесния имот и единственият им източник на средства е пенсията в размер на 191 лв. на Т. П.. Съгласно практиката на ВКС /например определение № 40/1.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г., ВКС, ІІ г.о./ целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото. В случая липсата на имущество и декларираните от Т. П. и С. Б. доходи общо в размер на 191 лв. месечно не могат да обосноват направения от Софийски градски съд извод, че същите разполагат с възможност да заплатят дължимата общо по въззивната им жалба държавна такса от 4948.34 лв. Следователно атакуваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.10.2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на Т. Д. П. и С. И. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната им жалба срещу решение № ІІ-60-40/19.04.2011 г. по гр.д. № 8067/1997 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Т. Д. П. и С. И. Б., на основание чл.83, ал.2 ГПК, от внасянето на държавна такса по въззивната им жалба вх.№ 1019577 от 3.05.2011 г. срещу решение № ІІ-60-40/19.04.2011 г. по гр.д. № 8067/1997 г. в размер, както следва: 178.60 лв. за Т. П. и 89.30 лв. за С. Б. за извършване на делбата, 4246.50 лв. за Т. П. по иска й за заплащане сумата 212345 лв. и по 216.97 лв. за Т. П. и С. Б. по иска по чл.31, ал.2 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: