2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2195/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 28.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2195/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, постановено на 09.12.2013 год. по в.гр.дело № 8129/2013 год., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 117872/23.10.2013 год., подадена от М./явно се има предвид университет/-факултет по дентална медицина, със седалище [населено място], за изменение на въззивното решение от 09.10.2013 год. в частта му за разноските.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят М. , представляван от адвокат В. Н. Н., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е незаконосъобразно и необосновано тъй като не са обсъдени аргументите в молбата по чл.248 ГПК, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо, поради което моли алтернативно да се определи и присъди адвокатско възнаграждение, съответстващо на извършените по делото процесуални действия с оглед фактическата и правна сложност на делото.
От ответника по частната жалба Л. Н. Б. от [населено място], представляван от адвокат С. А. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с въззивното решение са присъдени разноски на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 ГПК в размер на 460 лева с оглед минималните възнаграждения за трудови дела – 150 лева като е съобразено, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, т.е. общо е 460 лева.
Частната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния и процесуален закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
При постановяването на обжалвания съдебен акт въззивния съд е съобразил чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните възнаграждения по трудови дела – 160 лева, вкл. и размера на минималната работна заплата (+310 лева) както и предвижданията на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Отделен е въпросът, че пред въззивната инстанция отговорът по жалбата е изготвен от адвокат В. Н. Н., а в договора за правна защита и съдействие серия А, № 034 5226 от 04.06.2013 год. е упълномощен и втори адвокат Т. С. Д., която е представлявала университета и в единственото съдебно заседание, състояло се на 27.09.2013 год. пред въззивния съд, поради което по краен извод, определението по чл.248 ГПК е правилно с оглед характера на спора, ангажираността на всеки от двамата адвокати по него, правната сложност на делото по трите обективно съединени иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, от които вторият и третият са акцесорни.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, постановено на 09.12.2013 год. по в.гр.дело № 8129/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ