О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
С., 20.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 537 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Л. К. против решение № 353 от 6.11.2009 г., постановено по гр.д. № 836/2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, имаща характер на определение, с която е отменено по реда на чл.217 ГПК /отм./ решение № 722 от 3.06.2009 г. по гр.д. № 418/2008 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане като недопустим на предявения от Й. А. К. против Н. Л. К. и И. Л. М. установителен иск за собственост на 18/108 ид.ч. от имотите, описани в решение № 42 от 18.02.1993 г. по преписка № ЛО от 15.11.1991 г. на ПК-гр.С. и делото е върнато на районния съд за произнасяне по съществото на спора, както и в частта, с която е потвърдено същото решение, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане като недопустим на предявения по реда на чл.118 ГПК /отм./ от Н. Л. К. против Й. А. К. инцидентен установителен иск.
Ответникът по частната жалба Й. А. К. не е изразил становище по същата.
Частната касационна жалба в частта, с която се атакува акта на въззивния съд за отмяна на първоинстанционното прекратително определение и връщане на делото за разглеждане на установителния иск за собственост по същество, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат само онези определения на въззивния съд, с които се потвърждават първоинстанционните актове, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В случая въззивният съд е отменил акта на районния съд за прекратяване на производството по предявения от Й. А. К. иск за собственост, т.е. запазена е висящността на производството, поради което въззивното определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
В останалата си част частната касационна жалба е процесуално допустима. За да потвърди акта на Горнооряховския районен съд за прекратяване на производството по предявения от Н. Л. К. инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на Й. А. К., че Л. И. С. към 1946 г. е бил собственик на земеделски земи, възстановени на негово име с решение № 42/18.02.1993 г. по преписка вх.№ ЛО 69/15.11.1991 г. на ОСЗ[населено място], окръжният съд е изложил съображения, че е налице хипотезата на чл.224 ГПК /отм./, тъй като в исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ със сила на пресъдено нещо между Й. А. К. и Н. Л. К. е разрешено спорното материално право кой е собственик на земеделските имоти, описани в посоченото решение. По отношение на имотите, които не са били предмет на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е прието, че инцидентния установителен иск е недопустим, тъй като не касае правоотношения, относими към спорния предмет, въведен с предявения установителен иск за собственост.
Жалбоподателят счита, че касационното обжалване следва да се допусне, за да се даде отговор на следните въпроси: 1. след като само част от имотите, предмет на инцидентния установителен иск, съвпадат с имотите, предмет на установителения иск за собственост, следва ли решаващият съд да изследва точно и мотивирано и да определи в решението си кои са имотите, които не съвпадат с имотите, предмет на установителния иск и да отдели този иск за разглеждане в отделно производство; 2. след като въведените с инцидентния установителен иск спорни правоотношения само частично засягат имоти от уважения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва ли съда да разграничи правоотношенията и несъвпадащите имоти и да разреши спора за материално право, което не е признато за съществуващо със сила на пресъдено нещо по отношение на тези имоти. Към частната касационна жалба не е приложена съдебна практика, поради което следва да се приеме, че Н. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Последното е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая нормата на чл.118 ГПК /отм./ изрично обвързва допустимостта на предявяването на инцидентен установителен иск с преюдициалното му значение, изцяло или отчасти, за изхода на делото по първоначалния спор. В тази връзка липсва неяснота на закона по поставените въпроси, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 6.11.2009 г., постановено по гр.д. № 836/2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение № 722 от 3.06.2009 г. по гр.д. № 418/2008 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане като недопустим на предявения по реда на чл.118 ГПК /отм./ от Н. Л. К. против Й. А. К. инцидентен установителен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. Л. К. против решение № 353 от 6.11.2009 г., постановено по гр.д. № 836/2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, имаща характер на определение, с която е отменено по реда на чл.217 ГПК /отм./ решение № 722 от 3.06.2009 г. по гр.д. № 418/2008 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане като недопустим на предявения от Й. А. К. против Н. Л. К. и И. Л. М. установителен иск за собственост на 18/108 ид.ч. от имотите, описани в решение № 42 от 18.02.1993 г. по преписка № ЛО от 15.11.1991 г. на ПК-гр.С. и делото е върнато на районния съд за произнасяне по съществото на спора.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Р. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: