О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София 15.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 42 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. Т. Ш. ,В. В. Б. и П. И. Т. –тримата от гр. Р., ч. процесуалния си представител -адвокат Великова против въззивно решение № 364 от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 571 по описа за 2003г. на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 18.12.2002г. по гр.д. № 1401/2002г.на Русенски районен съд и са присъдени разноските по делото.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторките се позовават на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за наличието в тяхна полза на основание,въз основа на което ползват процесния имот- като се позовават на Решение № 217 от 11.03.2003г.по гр.д. № 128/2002г.на ВКС и считат,че от мотивите на същото може да се изведе извод,че им е признато качеството на владелци.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е потвърдил решение на районния съд,с което са осъдени А. А. Т. и В. В. Б. да заплатят на М. Ф. ,Михаел Г. ,Йосив Г. от Израел и Л. Ш. САЩ сумите от 5 000лв.- частично предявена от 10 000лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на втори жилищен етаж от сграда в гр. Р. ул.”Гладстон” № 11,през периода 7.12.1999г.-7.05.2002г.,ведно с. законната лихва,считано от 7.05.2002г.до окончателното й заплащане. За да постанови решението си е приел,че ответниците през процесния период са ползвали имота,който е собственост на ищците без правно основание,излагайки довод,че не е било възможно придобиването му по давност /пред вид нормата на чл.2 ал.5 от ЗВСОНИ /ДВ бр.107/97г./,съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон не се зачита и започва да тече нова от деня на влизането на тази разпоредба в сила,както и с оглед водените съдебни дела между страните,започнали през 1999г., които са основание за прекъсване на давностния срок.
С оглед така изложените мотиви- поставеният от касаторите въпрос за основанието, въз основа на което са ползвали имота през процесния период- е от значение за решаването на спора,но същия не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Това е така, първо защото не се представят актове на съдилища,които да са по идентични казуси и с които да е постановено решение- в противоречие с въззивното по настоящето дело/за да се обсъжда основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ и второ,тъй като поставеният въпрос не изисква промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й, и във връзка с него –конкретната хипотеза не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми, което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /за да се обсъжда основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/.
Цитираният абзац от мотивите от решение на ВКС,което е постановено по спор с правно основание чл.61 от ЗЗД -не дава основание за друг извод,първо защото мотивите не са задължителни и второ,защото се касае до решение по конкретен спор/ с друг предмет/,при който са изследвани различни факти,който е несъотносим към настоящия. В случая от значение е,че въпросът за собствеността/в полза на ищците/ е разрешен с влязло в сила съдебно решение/спорът е приключил с решение по гр.д. № 1104/07г.на ВКС/ и че ответниците/сега касатори/-през процесния период са ползвали имота без да са имали правно основание за това.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 571 по описа за 2003г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.