Определение №1331 от по ч.пр. дело №387/387 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       №  1331
 
                                               София  02.11.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1266 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „У”Е. – в л. гр. С.,представлявано от ликвидатора С. против въззивно решение от 11.05.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 21.06.2007г. по гр.д. № 2651/2007г.на Софийски районен съд,79 състав,в частта,в която „У”Е. е осъдено да заплати на Н. С. Ц. на основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ обезщетение за оставяне без работа за периода 10.03.2007г.-15.03.2007г. за сумата от 130.62лв., представляваща разликата над 3 788.10лв.,за която сума искът е основателен до присъдените 3 918.72лв.,отхвърлен е предявения иск за сумата от 130.62лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа за периода 10.03.2007г.-15.03.2007г и е оставено в сила решението в останалата част,в която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ,отменено е уволнението на Н. С. Ц. и тя е възстановена на заеманата преди него длъжност”търговски представител” в отдел „Административно-стопански”.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с поставения въпрос относно характера на нормата на чл.326 ал.2 от КТ /императивна или диспозитивна/,който се поставя във връзка с преценката за това кога е прекратено трудовото правоотношение/на 15.09.2006г.,когато е влязло в сила новото щатно разписание или на 10.09.2006г.-преди влизането му в сила/. В потвърждение на твърдението си за това,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата представя решение от 11.07.08г.по гр.д. № 945/08г.на СГС,който е по идентичен казус.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че правоотношението между страните е прекратено преди влизане на щатното разписание-на 10.09.2006г., когато е изтекъл 30 дневния срок на отправеното от работодателя предизвестие. Тъй като страните не са уговорили различен от определения в закона срок,следва да се приеме законовия. Съдът е счел,че е без правно значение факта,че в предизвестието е посочено,че договорът се прекратява считано от 15.09.2006г.,тъй като срокът не може да се определя едностранно –от една страна по договора,както в случая е направил работодателя.
Обратното е прието в представеното от касатора решение от 11.07.08г.по гр.д. № 945/08г.на СГС. В него е разгледан абсолютно идентичен случай,като освен,че ответник пак е „У”Е. – в л. гр. С.,идентични са основанието и датата за прекратяване на трудовия договор,както и датите,на които е изпратено и получено предизвестието. В него е прието/отново от СГС/,че нормата на чл.326 ал.2 от КТ, определяща 30 дневен срок на предизвестие при прекратяване на безсрочни трудови правоотношения е диспозитивна и страните едностранно могат да уговарят по-дълъг срок.
От гореизложеното следва,че поставеният от касатора въпрос за характера на нормата на чл.326 ал.2 от КТ,който безспорно е от значение за решаване на спора по делото- е решаван противоречиво от съдилищата Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,което мотивира настоящия състав да допусне до разглеждане по същество подадената касационна жалба,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.05.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че следва в 7-дневен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 109лв./сто и девет/ лева,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване на Председателя на Трето гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар