О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 08.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4262/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв.Р.С. и адв.Ст.З. – процесуални представители на А. Й. Щ., против решение № 188/10.06.2015 г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№ 220/2015 год.,с което е потвърдено решение № 91/25.02.2015 г. по гр.д. № 2679/2014 г. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторът срещу Р. з. и. – Д. искове по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със Заповед № РД – 15 – 420/14.07.2014 год. на министъра на здравеопазването на основание чл.19а във вр.чл.19,ал.4,т.4 от ЗАдм.уволнение и по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяването му на предишната работа,като директор на РЗД – Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси : 1.Може ли трудово правоотношение, възникнало на основание спечелен конкурс по Кодекса на труда, да бъде прекратено едностранно, без предизвестие и по целесъобразност от по -горестоящия орган, на основание чл.19а, ал.2 от ЗАдм. ; 2.За да се прекрати едно правоотношение по чл.19а, ал.2 ЗАдм. необходимо ли е да са изпълнени кумулативно следните условия: ръководителят на държавната институция да е едноличен орган на изпълнителната власт и той да е определен и назначен на тази длъжност от органа, който го освобождава ; 3.По – горестоящият спрямо работодателя орган, разполага ли с правна възможност да прекрати трудовото правоотношение, което не е възникнало от негово решение ; 4.Ако на работодателя не е делегирано правомощието да прекрати трудово правоотношение на основание чл.19а, ал.2 ЗАдм., може ли това право да бъде упражнено от по-горестоящия спрямо работодателя орган ; 5.Ръководителите на специализираните териториални администрации попадат ли към визираните от законодателя еднолични органи на изпълнителната власт, посочени в чл.19, ал.4 ЗАдм.; 6.Може ли работодателят да прекрати едностранно трудово правоотношение на лице с трайно намалена работоспособност, по време на ползване на платен отпуск, поради временна неработоспособност, ако същия е разрешен с болнични листи, които не са обжалвани, влезли са в сила и са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, съгласно чл.113, ал.3 от Закона за здравето .
Ответната страна – Р. з. и. – Д., посредством процесуалните си представители – адв. М.Д. и адв.Б.К., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд с оглед правомощията си по чл.269,ал.1 ГПК е констатирал,че първоинстанционния съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно наличието на трудово правоотношение и прекратяването му,поради което е споделил безспорните факти между страните относно съществувалото между тях валидно възникнало от конкурс безсрочно трудово правоотношение, което датира от 08.06.2011г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „директор” на РЗИ-Д. и прекратяването му на основание чл.19а, ал.2 във вр.чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията със заповед № РД-15-420/14.07.2014г. на министъра на здравеопазването. Приел е, че процесното уволнение е законно, тъй като е налице хипотезата на чл.19а, ал.2, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.9, ал.2 от Закона за здравето, тъй като длъжността е заета с конкурс. Изложени са изводи, че заповедта е издадена от надлежен орган по смисъла на чл.61, ал.2 КТ,тъй като РЗИ е държавна институция,създадена с ПМС,а длъжността, заемана от ищеца – „директор“ на РЗИ – Д., попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, т.е. какво е значението на поставените от него материалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид /съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС,ОСГТК/ , че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Изводите в обжалваното решение са в съответствие с постоянната съдебната практика на ВКС / решения по гр.д.№ 388/2009 г, III г.о., по гр.д.№ 898/2009 г. III г.о. и по гр.д. № 4123/2015 г. на IV г.о./според която разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона/чл.19, ал.8 ЗАдм./ правно положение на ръководителите по чл.19, ал.4 ЗАдм. за издаване на административни актове.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати действително направените и удостоверени от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 840/осемстотин и четиридесет/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188/10.06.2015 г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№ 220/2015 год.
ОСЪЖДА А. Й. Щ., ЕГН – [ЕГН],жив.гр.Г. Т., област Д., [улица]-3-8, да заплати на Р. З. И. – Д., [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 840/осемстотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: