2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1249/2018 година.
Производството е по чл.248 във връзка с чл.307 ГПК.
Образувано е по молба от адв. Т.И. – пълномощник на ответника в производството – Н. П. С. за присъждане на разноски по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.248 ГПК намира за установено следното:
С определение № 94 от 04.04.2018 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,в производство по чл.307 ГПК е оставил без разглеждане молбата на С. Х. Г. и Й. С. Г.,като майка и законен представител на малолетната Г. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1692/21.12.2016 г.по в.гр.д.№ 2796/2016г.по описа на Пловдивски окръжен съд.С това определение разноски не са присъдени в полза на Н. П. С. – ответник по молбата за отмяна – сега молител,а такива са били направени и своевременно поискани.
Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК. Процедурата по чл.248 ал.2 ГПК е изпълнена , като молбата е връчена на ответника по нея лично на 08.05.2018 год.и той е взел становище в едноседмичния срок.Счита,че претендираните разноски не се следват на страната,позовавайки се на разпоредбата на чл.11,ал.3 ЗЗДН.
По същество молбата е основателна.
Ответникът в производството по отмяна е направил разноски за изготвяне на отговор на молбата за отмяна в размер на 300 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2018 год./л.37/,заплатени в брой при подписването му.Разноските са поискани с писмения му отговор. Въведеното с разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение касае само държавната такса и разноските по делото, т.е. по производството, но не и разноските направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото. По отношение на тези разноски се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК. От посочената по-горе разлика между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото не следва извода ,че нормата на чл.11,ал.3 ЗЗДН дерогира приложението на общото правило на чл.78 ГПК.Това е така,тъй като държавата освобождава от заплащане на публични задължения – такси и разноски,но не и от частни задължения,каквото е отговорността за разноски,която по своя характер е деликтна.
Съобразно гореизложеното и на основание чл.81 във вр. чл.78,ал.4 ГПК на молителя С. се следват направените разноски в размер на 300/триста/ лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА С. Х. Г.,ЕГН [ЕГН] и Й. С. Г.,ЕГН [ЕГН], и двамата жив.гр.С., [улица],вх.”Б”,ет.3,ап.12 да заплатят на Н. П. С. сумата 300/триста/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: