О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N6680/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. Т.,подадена чрез пълномощника му адв.А. Б. срещу решение №5246/08.07.2013 г. по гр.д.№3286/2013 г. на Софийски градски съд ,ІV-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „ С. к.”-АД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Р. Д., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С решение № ІІ-61-148 /26.10. 2012 г. ,поправено в частта за разноските с решение от 26.11.2012 г., постановени по гр.д.№15 933/2012 г. на Софийски районен съд, 61 състав са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ : за отмяна на заповеди № 79 и 79-а /31.01.2012 г., с които на основание чл. 190 т.7 КТ му е наложено дициплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „логистик-склад” и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 9 397,32 лв. обезщетение за времето,през което е останал без работа;присъдени са и разноски в размер на сумата 500 лв. Доколкото действително сторените разходи са били в размер на сумата 1 128 лв.,първоинстанционният съд ги е намалил до този размер,поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.С обжалваното решение неговият съдебен акт е обезсилен в частта, с която искът по чл. 344 ал.1 т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 9 307,32 лв. до размер на 9 397,32 лв. като недопустим,поради произнасяне на свръхпетитум. Решението в останалите части ,както и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са потвърдени. Въззивният съд е намерил , че е допусната очевидна фактическа грешка, като са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение 50 лв. вместо 500 лв. Приел е също така, че неправилно размерът на разноските е бил намален, тъй като първоинстанционният съд е сторил това служебно, без да е направено искане от насрещната страна и е присъдил още 628 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Същевременно е счел за основателно възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и ги е намалил от 1 128 лв . на 600 лв.,като е присъдил и 15 лв. разноски за държавна такса, общо 615 лв.
Въззивният съд приел ,че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ за мотивиране, нарушението на служителя е индивидуализирано, наказанието е наложено в законовия преклузивен срок по чл. 194 КТ,посочени са законовите текстове по които то е квалифицирано и са изпълнени задълженията на работодателя по чл. 193 КТ преди налагането му.Направил е извод, че е допустимо обясненията на работника да бъдат поискани и приети от упълномощен от работодателя служител,без да е необходимо формално упълномощаване. Приел е ,че това в случая е сторено от свид. М., работещ на длъжност мениджър „Сигурност”.Приел е също така, че касаторът е дал писмени обяснения, изпратени с електронно писмо.Същото е представено в заверен препис, представлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП вр.чл. 184 ГПК, чието авторство не е оспорено .Писмените обяснения са достигнали до работодателя, заедно с докладна записка от свид.М., комуто била възложена проверката на случая.Счел е, че извършеното от касатора нарушение, който прибегнал до саморазправа със свой колега,без да му е даден повод и двукратно отправил заплахи за личната му сигурност, е нарушение на Правилата за вътрешния трудов ред на дружеството-работодател и че тежестта на наложеното наказание е съразмерна с извършеното.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът прави оплакване , че на основание чл.193 ГПК е оспорил истинността на представения от ответника частен документ, представляващ препис от обяснения , но първоинстанционният съд не е открил производство по оспорването. Твърди,че въззивният съд не е изследвал въпроса и не са представени доказателства за приемането на обясненията от работодателя, в случая прокуриста на предприятието. Счита,че когато не са налице доказателства за законосъобразното осъществяване на процедурата по чл. 193 ГПК /вероятно техническа грешка и се има предвид КТ/ дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.Прилага решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д.№301/2009 г., ІІІ г.о., решение № 566/13.10.2010 г. по гр.д.№1032/2009 г.,ІІІ г.о. и решение № 739/30.12.2010 г. по гр.д. №1947/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.Настоящото производство е по селектиране на касационната жалба, при което касаторът следва да докаже наличието на общо и допълнително основание за това . Според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК общо основание е извеждането на правен въпрос, разрешен в обжалваното решение, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда. Той не трябва да е свързан с правилността на същото, възприемането на фактическата обстановка , обсъждането на събраните по делото доказателства, допуснатите процесуални нарушения. Касационният съд не може да формулира правния въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В изложението към касационната жалба не се съдържа правен въпрос, а оплакванията на касатора са във връзка със становището му за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила ,необоснованост на фактическите изводи и неправилност на решението на въззивния съд.Те се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК.Следва да бъдат ясно и категорично различени от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, които се разглеждат в настоящото производство. Касаторът има задължението да докаже и наличието на допълнително основание ,представляващо развитието на поставения правен въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т3 ГПК. Но при липсата на общо основание, не е налице и допълнително основание за допускане на касационно обжалване.Приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика са неотносими, тъй като в тях са разгледани случаи при различна фактическа обстановка в сравнение с настоящия. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 720 лв., плащането на които е установено с писмен документ за кредитен превод и фактура .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5246/08.07.2013 г. по гр.д.№3286/2013 г. на Софийски градски съд ,ІV-г въззивен състав .
ОСЪЖДА И. И. Т. да заплати на „С. к.”-АД сумата 720/седемстотин и двадесет/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: