Определение №28 от 42019 по търг. дело №875/875 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

гр. София, 15.01.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №875 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], срещу решение № 7541 от 11.11.2013г. по в.гр.д. №4262/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІV А състав, в частта, с която съдът е отменил решение от 02.01.2013г. по гр.д. №10959/2010г. на Софийски районен съд, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Петрова Й. срещу [фирма], иск по чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 14 560 лева и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 792,26 лева – лихва за забава за периода от 23.08.2011г. до 01.03.2012г. и в частта, с която Е. Петрова Й. е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото за разликата над 266,79 лева и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на Е. Петрова Й. на основание чл.208 ал.1 от КЗ сумата 14 560 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №121410901406/18.03.2010г. за настъпило застрахователно събитие – кражба на товарен автомобил марка „Мерцедес 612 Д”, ведно със законната лихва от 01.03.2012г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 792,26 лева – лихва за забава за периода от 23.08.2011г. до 01.03.2012г., както и сумата от 2330,38 лева, разноски за производството.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел и ценил фактите и обстоятелствата, установени в производството. Счита за неправилно схващането на въззивната инстанция относно приложението на чл.211 т.2 от КЗ във връзка с договорените в т.12.6 от ОУ към застраховката фактически състави на специални изключения от риска, за събития, покрити по клауза „Б” – „кражба или грабеж на цялото на МПС”, както и за задълженията по т.59.5 от ОУ. Поддържа, че в т.12.6 от ОУ няма визирани задължения на застрахования, които да попадат в хипотезата на чл.211 т.2 от КЗ, а само хипотези, изключени от рисковото покритие.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 и т.3 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1.Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка „Каско” изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие по волята на страните изначално, изрично и надлежно е изключено от застрахователното покритие; 2. Следва ли чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането да намира приложение и при уреждане на застрахователните правоотношения между страните във връзка със събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните? Цитира следните решения, в които този правен въпрос е намерил противоречиво разрешение – решение №Т-235/05.05.2010г. по т.д. №41/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, решение от 10.10.2011г. по т.д. №2157/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав, решение от 29.03.2010г. по гр.д. №4601/2009г. на Софийски градски съд, решение от 18.06.2010г. по гр.д. №2050/2010г. на Софийски градски съд и др. Твърди, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата Е. Петрова Й. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди,че по формулираните от касатора въпроси е формирана константна практика, която изключва възможността за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт, е осъдил [фирма] да заплати на Е. Петрова Й. на основание чл.208 ал.1 от КЗ сумата 14 560 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №121410901406/18.03.2010г. за настъпило застрахователно събитие – кражба на товарен автомобил марка „Мерцедес 612 Д”, ведно със законната лихва от 01.03.2012г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 792,26 лева, въззивният съд е приел, че нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон в автомобила, изрично предвидено в ОУ на застрахователния договор като задължение, свързано с превантивно минимализиране на риска, дава право на застрахователя съгласно чл.207 ал.2 от КЗ само да намали съответното застрахователно обезщетение, но не и да откаже изцяло изплащането му. Приел е, че само в случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължение по чл.207 ал.1 от КЗ, същото предпоставя възможност за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а уговорката в противен смисъл в ОУ се явява нищожна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза формулираните от касатора [фирма] въпроси, не са обуславящи изхода на конкретното дело, тъй като не съответстват на изложените в решението мотиви на въззивния съд. Въззивният съд не е изразил становище, че чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането следва да намира приложение и при уреждане на застрахователните правоотношения във връзка със събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните. Съдът е приел, че е настъпило застрахователно събитие, попадащо в кръга на покритите рискове, и съответно е обсъдил дали са налице основанията за отказ за изплащане на обезщетение, предвидени в разпоредбите на чл.211 от КЗ и чл.207 ал.2 от КЗ. Следва да бъде проведено разграничение между непокритите рискове и основанията за отказ за изплащане на обезщетение, попадащи в приложното поле на чл.211 и чл.207 от КЗ. В т.8 до т.17 от Общите условия по застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на юридически лица и еднолични търговци / „Бизнес каско” на МПС/ на застрахователя [фирма], са посочени случаи, при които застраховката не покрива щетите, както и случаи, в които застрахователят не изплаща обезщетение за щети. Въззивният съд е обсъдил т.12.6 от ОУ, визираща случаите на оставено свидетелство за регистрация в отнето МПС, но не е приел, че се касае за изключен от застрахователното покритие риск, а за отказ за изплащане на обезщетение за покрит риск. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираните в п. 1 и п. 2 от изложението въпроси да се определят като правни въпроси от значение за изхода на делото, а и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Дори и да се възприеме, че въпросите касаят възможността на страните свободно да уговарят случаите, при които не се дължи изплащане на застрахователно обезщетение и съответно приложението на чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането в тези хипотези, в случая не са налице релевираните от касаторите допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. На тези правни въпроси е даден отговор в решение №79/29.06.2012г. по т.д. №802/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №211/06.12.2012г. по т.д. №1029/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №22/12.09.2013г. по т.д. №679/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №86/18.07.2014г. по т. д. №2230/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които формират задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същите е възприето, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на застрахователно събитие – кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл.211 ал.2 от КЗ и като такова не е основание за пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ. Нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение съгласно чл.207 ал.2 от КЗ, но не и да обоснове пълен отказ от изплащане на обезщетение. В решение №211/06.12.2012г. по т.д. №1029/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е посочено,че всяка уговорка в противен смисъл се явява нищожна съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД, като сключена в противоречие с цитираните повелителни норми на КЗ. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът [фирма], следва да бъде осъден да заплати на Е. Петрова Й. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7541 от 11.11.2013г. по в.гр.д. №4262/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІV А състав, в обжалваната част, с която съдът е отменил решение от 02.01.2013г. по гр.д. №10959/2010г. на Софийски районен съд, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Петрова Й. срещу [фирма], иск по чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 14 560 лева и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 792,26 лева – лихва за забава за периода от 23.08.2011г. до 01.03.2012г. и в частта, с която Е. Петрова Й. е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото за разликата над 266,79 лева и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на Е. Петрова Й. на основание чл.208 ал.1 от КЗ сумата 14 560 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №121410901406/18.03.2010г. за настъпило застрахователно събитие – кражба на товарен автомобил марка „Мерцедес 612 Д”, ведно със законната лихва от 01.03.2012г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 792,26 лева – лихва за забава за периода от 23.08.2011г. до 01.03.2012г., както и сумата от 2330,38 лева, разноски за производството.
ОСЪЖДА „Д. застраховане” АД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Е. Петрова Й., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева / хиляда и сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар