3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С.,18.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 222/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № ІІІ-346 от 09.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 251/2012 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е отменено разпореждане от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 9542/2011 г. на Бургаски районен съд, с което на основание чл.420, ал.2 ГПК е спряно принудителното изпълнение спрямо [фирма] /неправилно посочено като Е./ по изпълнително дело № 201180404041180 по описа на ЧСИ Д. Н., образувано въз основа на заповед № 6953 от 2511.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 9542/2011 г. на Бургаски районен съд в полза на [фирма], вместо което е оставена без уважение молбата на [фирма] за спиране на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело на основание чл.420 ГПК; Оставена е без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на заповед по чл.417 ГПК № 6953 от 25.11.2011 г. по ч. гр. д. № 9542/2011 г. на Бургаски районен съд, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 5 000 лв., дължима по силата на споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 169/17.02.2010 г. на нотариус П. Д. с рег. № 543, ведно със законните лихви и разноски.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Р. Х. А. в качеството на [фирма] – с П. С., обл. Г., не заявява становища по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
С обжалваното определение Бургаски окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадена на основание чл.419, ал.1 ГПК и чл.420, ал.3 ГПК частна жалба срещу разпореждане на Бургаски районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена по реда на чл.417 и сл. от ГПК заповед за незабавно изпълнение, и срещу разпореждане, с което първоинстанционният съд е спрял изпълнението по образуваното въз основа на заповедта изпълнително производство при предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК. Определението по чл.419 от ГПК не попада сред категорията въззивни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, за които е предвиден касационен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава материалноправен спор за съществуване на предявеното в това производство вземане. Правните последици на определението по чл.419 ГПК са относими единствено към изпълнението на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, което не позволява същото да бъде отнесено към подлежащите на касационен контрол определения по чл.274, ал.3 ГПК. С изпълнението на вземането са свързани и последиците на определението по чл.420 ГПК за спиране на образуваното въз основа на заповедта по чл.417 ГПК изпълнително производство срещу длъжника.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивните определения по чл.419 и чл.420 ГПК и приема, че частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради необжалваемост на атакувания с нея съдебен акт.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Транс К. Т.” О. – [населено място], срещу определение № ІІІ-346 от 09.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 251/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :