4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
С.,17.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 384/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. от [населено място] срещу решение № 241 от 08.11.2010 г. по в. гр. д. № 380/2010 г. на Пернишки окръжен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която след частична отмяна на решение № 28 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г. на Радомирски районен съд касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 1 951.61 лв. – изплатено обезщетение на трето лице по застраховка „Бонус каско” във връзка с щета № 470104050502920, ведно със законната лихва от 18.03.2009 г. до окончателното плащане, и сумата 913.14 лв. – лихви за забава върху обезщетението за периода 21.11.2005 г. – 18.03.2009 г. Решението е постановено при участие на ЗК [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника В. К. Д..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. К. твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като въпреки своевременно заявените от негова страна искания, съдът е отказал да задължи ищеца да представи констативните протоколи за увреждащото ПТП и доказателства за плащане на застрахователната премия по застраховката „Каско” с третото увредено лице. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата, касаещи размера на дължимото обезщетение и действието на сключения между ищеца и третото лице застрахователен договор.
Със сочените в касационната жалба пороци на въззивното решение е обосновано и приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като е постановено при липса на доказателства за плащане на застрахователната премия по договора за застраховка „Каско”, при неправилна преценка на доказателствата относно механизма на произшествието и произлезлите от него имуществени вреди и в нарушение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на въведен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и непосочване на основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Алтернативно се поддържа, че в случай на допускане на касационното обжалване решението следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Подаден е отговор и от третото лице – помагач ЗК [фирма] – [населено място], в който е заявено становище за основателност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил ответника – касатор В. К. Д. да заплати на [фирма] сумите 1 951.61 лв. и 913.14 лв., след като е приел, че посочените суми се дължат от ответника на основание чл.402 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. След преценка на писмените доказателства и на заключенията на назначените по делото съдебни експертизи е прието за установено, че в резултат на виновно причинено от ответника ПТП от 13.10.2005 г. са нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по имуществена застраховка „Бонус каско” в ищцовото застрахователно дружество; че за репариране на вредите ищецът – застраховател е изплатил на 21.11.2005 г. застрахователно обезщетение на застрахования собственик на автомобила в размер на претендираната с иска по чл.402 ТЗ /отм./ сума – 11 521.30 лв.; че сумата 11 521.30 лв. съставлява действителната стойност на причинените имуществени вреди към момента на тяхното настъпване. При така установените обстоятелства е направен извод, че предявеният иск по чл.402 ТЗ /отм./ е доказан и основателен за пълния претендиран размер от 11 521.30 лв., тъй като с изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увредения застрахован срещу ответника в качеството му на пряк причинител на вредите и има право да претендира връщане на платеното по имуществената застраховка обезщетение. Поради това на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в размер на сумата 1 951.61 лв., по отношение на която искът е отхвърлен от първоинстанционния съд вследствие прилагане на коефициент за овехтяване на вложените при ремонта на увредения автомобил части. Възражението на ответника за неоснователност на главния иск поради липса на доказателства за плащане на застрахователната премия по договора за застраховка „Бонус каско” е преценено като неоснователно с оглед констатациите в заключението на съдебно – икономическата експертиза, че към момента на реализиране на произшествието премията е била изплатена от застрахования в пълен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл.280, ал.1 ГПК/ и същевременно е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а неговото посочване е задължение на касатора. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да се отъждествява с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, тъй като те са релевантни за правилността на въззивното решение и не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, в което селектирането на касационните жалби се извършва съобразно установените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира обуславящия за делото правен въпрос, ако такъв не е посочен от касатора, а може само да уточни и квалифицира въпроса, когато той е поставен неясно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
К. е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не би могъл да се уточни и от настоящия състав на ВКС, тъй като съдържанието на изложението възпроизвежда касационната жалба и се изчерпва с наведените в нея оплаквания за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, довели до неправилност на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Неизпълнението на задължението за посочване на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, а що се отнася до допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същите са посочени бланкетно и не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване и в случай на осъществяване на предвидената в чл.280, ал.1 ГПК обща предпоставка за достъп до касация.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 380/2010 г. на Пернишки окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като заявеното в отговора на касационната жалба искане не е подкрепено с доказателства за извършване на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 241 от 08.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 380/2010 г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :