О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 138 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. И. Н. от гр. С. срещу въззивно решение от 03.11.2008 г. по в. гр. д. № 2775 /2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 27.06.2007 г. на СРС и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от Н. Н. срещу “Ч” АД гр. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за сумата 2647,80 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – правната характеристиката на констативния протокол от 15.02.2007 г. и представлява ли същият годно доказателствено средство, посочвайки, че конкретните изводи на въззивния съд са в противоречие с трайната практика на съдилищата. Представил е решение на СРС, потвърдено от СГС по сходен казус. Посочва се и бланкетно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложно поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допустимост се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба.
Разбирането на касатора относно приложимостта на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неправилно. Произнасянето досежно правната характеристика на констативния протокол е значимо, предвид характера на правния спор – установителен иск за недължимост на сумата 2647,80 лв., съставляваща стойност на потребена ел. енергия, но не то е определило решаващите изводи на въззивната инстанция за отхвърляне на иска. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество и тяхното съобразяване с практиката и със закона. В конкретния случай, Софийски градски съд е приел, че отразените факти в констативния протокол /неоригинални пломби и измерване с еталонен уред, сочещо на отчитане на електромера на консумирана ел. енергия с грешка от минус 89,77%/ се потвърждават от свидетелските показания на разпитаните по делото лица и експертното заключение. Разбира се при изричното позоваване на отсъствие на оспорване на този констативен протокол в рамките на съдебното производство пред съда по съществото на спора. Макар и изрично в решението да не е посочена правната характеристика на констативния протокол, то от решаващите мотиви би могло да се приеме, че според съда, той съставлява частен свидетелстващ документ. В приложеното по делото Решение на СРС, потвърдено от СГС с решение № 95/03.05.2007 г. по гр. д. № 3379/2006 г. е разглеждан сходен правен казус, но е приложен друг правен ред /към 21.09.2005 г.- Наредба № 6/09.06.2004 г./ предвид момента на съставяне на констативния протокол – 19.09.2005 г., като няма различие относно правния характер на констативния протокол. Следователно, изводите на решаващия съд, обективирани в обжалваното въззивно решение, са изградени въз основа на фактите по делото, които са конкретни за разглеждания правен спор, поради което не може да се приеме, че по повдигнатия от касатора въпрос е налице противоречива съдебна практика на съдилищата.
Основанието за допустимост на касационно обжалване по приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 е посочено бланкетно и не може да обоснове касационно обжалване по приложно поле по тази визирана хипотеза.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение от 03.11.2008 г. по в. гр. д. № 2775/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 03.11.2008 г. по в. гр. д. № 2775/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: