Определение №289 от 43651 по ч.пр. дело №987/987 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
[населено място], 05.07.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №987 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Си Ен Джи Марица” ООД, [населено място], чрез избрания за управител П. П. П., срещу определение №80 от 22.02.2019г. по ч.т.д.№100/2019г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение №2122 от 26.11.2018г. за връщане на исковата молба на „Си Ен Джи Марица” ООД, [населено място], по която е образувано т.д.№916/18г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съставът на Пловдивски апелативен съд не е съобразил, че съединените искове са предявени от П. П. П., като качеството му на новоизбран, но невписан управител, което определя и правния интерес за образуване на производството. Поддържа, че в хипотезата, в която предходният управител е освободен, а новоизбраният не е вписан, за дружеството няма лице, което да подаде молба за защита на правата му срещу незаконосъобразно взети решения в дружества, в които то участва като съдружник. Счита, че при наличието на такива предпоставки по делото следва да бъде назначен особен представител поради опасност от нарушаване на правото на защита на дружеството – ищец. Също така прави оплаквания,че настоящото производство е следвало да бъде спряно по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на едноличния собственик на капитала от 29.10.2018г., с което е освободен предишният управител и е избран за управител П. П. П..
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Налице ли е основание за назначаване на особен представител на страната на дружество, в което предходният управител е освободен, а новоизбраният не е вписан? Налице ли е противоречие в интересите по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК, ако управителят на дружеството е освободен, но все още не е заличен в ТР?; 2. Допустимо ли е съдът да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си, като дава разрешение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от тях? 3. Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност по предявяване на иска, да остави исковата молба без движение с указания до ищеца и едва след това да се произнесе относно правилността на първоинстанционното определение? Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност по предявяване на иска, да остави исковата молба без движение с указания за представяне на доказателства за потвърждаване на извършените съдопроизводствени действия в първоинстанционното производство? 4. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК? Когато между висящи дела съществува връзка на преюдициалност и е налице основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК на едното производство, когато то не бъде спряно, съдебният акт на въззивния съд недопустим или неправилен е? 5.Задължен ли е съдът да събере всички допустими, относими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? 6. Запазва ли правомощията си спрямо дружеството освободеният, но незаличен от търговския регистър управител? 7. Кой изпълнява функциите на управител, при условие, че вписаният в Търговския регистър е освободен с решение на общото събрание на съдружниците, а новоизбраният управител не е вписан в Търговския регистър? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в №859 от 20.12.2012г. по ч.т.д.№732/2012г. на ВКС, ТК, І т.о, по втория въпрос в противоречие с решение №176 от 08.06.2011г. по гр.д.№1281/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.. По третия въпрос се позовава на отклонение от задължителните разяснения в т.4 от ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС. По петия въпрос поддържа, че е налице противоречие с постоянната практика, обективирана в решение №176 от 15.05.2017г. по т.д. №1885/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №75 от 20.06.2016г. по т. д. №1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №161 от 04.10.2016г. по т. д. №2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Поддържа и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят прави и искане за спиране на настоящото дело на основание чл.292 от ГПК до приключване на тълк. д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „Си Ен Джи Марица” ООД, [населено място], против „Карловогаз“ООД, [населено място], искове по чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 74 от ТЗ за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на решение на общото събрание на „ЕСТ“АД, [населено място], от 16.11.2018г. поради противоречие с дружествения договор. С определение от 26.11.2018г. съставът на Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, като е приел, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Изтъкнал е, че тъй като П. П. не е вписан в търговския регистър, решението от 29.10.2018г., с което е избран за управител не е породило конститутивното си действие. Изложил е и съображения относно това, че П. П. е избран за управител с решение на „Синектик“ ЕООД като едноличен собственик на капитала на „Си Ен Джи Марица” ООД, [населено място], а „Синектик“ ЕООД не е вписано в търговския регистър като съдружник в „Си Ен Джи Марица” ООД.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е споделил извода, че дружеството се представлява от вписания в търговския регистър управител, като се е позовал на разпоредбите на чл.140 ал.4 от ТЗ и чл. 141 ал.6 от ТЗ. Констатирал е , че вписването на П. П. П. като управител на „Си Ен Джи Марица” ООД е спряно на основание чл.536 от ГПК до приключване на образуваното производство по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от 29.10.2018г., касаещи смяната на управителя. Приел е, че не е налице връзка на преюдициалност между двете дела доколкото представителството на търговското дружество пред съда се осъществява от вписания в търговския регистър управител към момента на извършване на съответните процесуални действия.
При тези данни първи, шести и седми от формулираните от частния касационен жалбоподател въпроси относно правомощията на управителя, чието освобождаване от общото събрание на дружеството не е вписано в търговския регистър, отговарят на общото изискване за достъп до касация, доколкото в случая въззивният съд е направил извод за липса на представителна власт на новоизбрания управител на ищцовото дружество. По отношение на тези въпроси обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Цитираното в изложението определение №859 от 20.12.2012г. по ч.т.д.№732/2012г. на ВКС, І т.о, е постановено в хипотеза на двама вписани управители на търговско дружество, които не могат да постигнат общо решение. Следователно същото е неотносимо към настоящия случай, в който е налице само един вписан в търговския регистър управител на търговското дружество. В трайно установената практика на ВКС е прието, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. / в този смисъл решение №39 от 15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, ТК, І т.о, решение №690 от 03.12.2008г. по т. д. №349/2008г. на ВКС, решение №135 от 09.11.2009г. по т.д.№184/2009г. на ВКС/. В съответствие с тази практика въззивният съд преценявайки наличието на представителната власт на П. П. П. по отношение „Си Ен Джи Марица“ ООД е съобразил обстоятелството, че към настоящия момент изборът му за управител на дружеството не е вписан в търговския регистър, както и че предявяването на иск е действие, което не касае вътрешните отношения между дружеството и управителя. Наличието на практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено, изключва и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Следва да бъде взето предвид и разрешението, дадено с №602/20.09.2013г. по т.д.№3103/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В същото се приема, че до вписването в Търговския регистър на нови управители, вписаните управители представляват търговското дружество, тъй като съгласно чл.140 ал.4 от ТЗ избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Ако съдът счита, че има опасност от нарушаване правото на защита на търговското дружество и ако се приеме, че е налице противоречие в интересите между представляван и представител, може за делото да назначи особен представител по чл.29 ал.4 от ГПК. Следователно смяната на управителя на дружеството не води задължително до извод за наличие на противоречие между интересите на освободения управител и представляваното от него дружество. Въпросът за наличие на противоречие в интересите между представляван и представител подлежи на преценка във всеки отделен случай с оглед въведените от страните твърдения и конкретните факти и доказателства по делото.
Вторият въпрос е поставен с оглед оплакването в частната касационна жалба, че въззивният съд е обсъждал факти, които не са въвеждани от страните и не са предмет на делото, а именно дали дружествените дялове от капитала на „Си Ен Джи Марица“ ООД са преминали в „Синектик“ ЕООД. Действително в мотивите на обжалваното определение се съдържа констатация, че „Синектик“ ЕООД е заличено като съдружник в „Си Ен Джи Марица“ ООД с вписване от 06.01.2015г. Този факт обаче не е обусловил решаващия извод на съда за липса на представителна власт на управителя П. П. П. по отношение на ищцовото дружество. Въззивният съд не е обсъждал законосъобразността на приетото на 29.10.2018г. от „Синектик“ ЕООД, в качеството му като едноличен собственик на капитала на „Си Ен Джи Марица“ ООД, решение за избор на П. П. за управител на ищцовото дружество. Преценката за липса на представителна власт на П. П. П. е обоснована с факта,че решението от 29.10.2018г. за избора му не е вписано в търговския регистър. Поради това и поставеният от касатора процесуален въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора.
Въпросите на касатора относно правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба не са релевантни за производството по реда на чл.274 ал.1 от ГПК. Постановките на ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.Тези правомощията на въззивния съд в производството по въззивно обжалване на решенията не намират приложение в производството по обжалване на определенията на първоинстанционния съд, с които се прекратява производството поради процесуални пречки за неговата допустимост. В производството по обжалване на преграждащите определения въззивният съда извършва проверка на процесуалните действия на първоинстанционния съд и ако констатира, че същите са неправилни, отменя обжалваното определение и връща делото за ново разглеждане, но не отстранява нередовностите на исковата молба.
Поставеният четвърти въпрос по приложението на разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е обусловен от становището на касатора, че между настоящото производство, по което ищец е „Си Ен Джи Марица“ ООД и производството по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението за избор на П. П. П. като управител на дружеството, е налице връзка на преюдициалност. Въззивният съд е приел, че такава връзка не е налице. С определение № 25.09.2013г. по ч.т.д. №2988/2013г. на ВКС, I ТО, е прието, че изходът на спора по производството по чл.74 от ТЗ не е обуславящ развитието на друго исково производство, по което дружеството има качеството на страна. Аргументирано е с това, че съгласно задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС /т.3/, конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по чл.74 от ТЗ настъпва занапред – от влизането му в сила, като заличаването на вписването, като последица от успешното му провеждане, също има действие занапред. Настоящият състав напълно възприема даденото в практиката по чл.274, ал.3 от ГПК разрешение. Искът по чл.74 от ТЗ е конститутивен и при уважаването му постановената с него правна промяна има действие занапред – от влизане в сила на решението. Поради липсата на обратно действие на отмяната по чл.74 от ТЗ на решение на общото събрание на търговско дружество за избор на управител, тя не е от значение за представителната власт на управителя в отношенията на дружеството с третите лица за периода от вписване на избора на управителя до вписване на заличаването му в търговския регистър въз основа на влязлото в сила конститутивно решение по чл.74 от ТЗ. Да се приеме противното означава да се придаде обратно действие на последиците на решението по чл.74 от ТЗ, съответно на заличаването на вписани в регистъра обстоятелства, каквито те нямат. Ето защо не е налице връзка на обусловеност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК между исково производство, с предмет – имуществен спор, относно права и задължения, възникнали от правоотношение, по което търговско дружество е представлявано от управител, и дело с предмет – иск с правно основание чл.74 от ТЗ за оспорване на законосъобразността на избора на този управител. / в същия смисъл са и постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №602/20.09.2013г. по т.д.№3103/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №115/23.02.2016г. по т.д.№3577/2015г. на ВКС, ТК, І т.о./
Изводът на въззивния съд за липса на преюдициалност между настоящия спор и производството по т.д.№182/2018г. на Благоевградски окръжен съд, образувано по иска по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението за освобождаване на вписания управител В. Г. К. и избор на П. П. П. за управител на „Си Ен Джи Марица“ ООД е в съответствие с цитираната практика. Поради това и въпросите относно последиците от нарушението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за постановеното по делото решение не се явяват обуславящи за изхода на спора. Същите не са обуславящи и поради това, че касаят евентуалните пороци на решение, постановено въпреки наличието на основание за спиране, а в случая производството по делото е прекратено като недопустимо. С оглед изложеното е неоснователно и искането за спиране на настоящото дело на основание чл.292 от ГПК до приключване на тълк. д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС.
Петият въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е поставен с оглед оплакването на ищеца, че не са обсъдени всички относими и допустими доказателства. Този въпрос по съществото си представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения, т.е. обосновава касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК и предполага проверка по същество на частната касационната жалба, поради което стои извън предмета на производството по чл.288 от ГПК. Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд е действал в съответствие с правомощията си като инстанция по същество на спора и съгласно разясненията по т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, обсъждайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №80 от 22.02.2019г. по ч.т.д.№100/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.