Определение №291 от 41423 по гр. дело №2195/2195 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2195/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291

гр.София, 29.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2195/2013 година

Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 21.11.2011 год., постановено по гр.дело № 4547/2004 год. по описа на ІІ-А състав, с което е оставена без уважение молбата на В. П. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.06.2006 год., с което е отменено решението на Софийския районен съд, 49 състав, по гр.дело № 9503/2003 год. от 27.05.2004 год., вместо което е постановено друго като е разпределено ползването на парцел ….., кв…., целия с площ 452 кв.м., [населено място], м.”Н.-С.”, както следва:
– дял І, обхваща източната част и частично от север свободните площи, показан на скицата към заключението в червено и обозначен с букви АБВГДЕА и ЖЗИЙЖ от Н. Т. Т. и К. А. Т.;
– дял ІІ, обхваща западната част и частично от юг свободните площи, показан на скицата към заключението в синьо и обозначен с буквите КЛМН и ОПРЙЖУТСО от В. П. Б., В. Г. Т., М. А. Т., С. А. Б., С. П. Т.;
Обслужващата площ, повдигната в жълто по контур ЕДГВКНМЛОПРЙИ от Н. Т. Т. ЕГН [ЕГН], К. А. Т. ЕГН [ЕГН], В. П. Б. ЕГН [ЕГН], В. Г. Т. ЕГН [ЕГН], М. А. Т. ЕГН [ЕГН], С. А. Б. ЕГН [ЕГН], С. П. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл.32, ал.2 ЗС в частта, в която е описан дял ІІ-ри с букви ОПРЙЖУТСО вместо с букви ОПРИЙУТС, като неоснователна.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката В. П. Б. от [населено място], представлявана от адвокат В. В., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК „тъй като казусът е от значение за точното прилаган на закона, както и за развитието на правото понеже съдът се позовава изцяло на заключението на вещото лице, но определението на дяловете по буквеното означение на скицата и в решението са различни”.
Ответниците по касация В. Г. Т., С. А. Б., М. А. Т., Н. Т. Т. и К. А. Т., всички от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да остави без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.192, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с § 1, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че описанието на дял ІІ-ри от заключението на техническата експертиза е по буквите ОПРИЙУТС тъй като видно от скицата към него дял ІІ-ри е по буквите ОПРЙЖУТС като буква „Ж” както и буква „Й” е на границата между дял І-ви и дял ІІ-ри, а буква „И” не екъм дял ІІ-ри, а е на границата между дял ІІ-ри и гаража. Събразено е, че в мотивите на решението съдът е приел, че дял ІІ-ри обхваща западната част от свободните площи от скицата на заключението, оцветени в синьо и обозначен с буквите КЛМН и ОПРЙЖУТСО.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.11.2011 год., постановено по гр.дело № 4547/2004 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

Оценете статията

Вашият коментар