3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 05.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4786 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 837 от 10.04.2018 г. по в. гр. д. № 38/2018 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 7653 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 12019/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от К. И. Б. от [населено място] против Камарата на частните съдебни изпълнители за сумата от
1 600 000 лева. Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради бездействието на ответника да вземе становище по жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ М. Б., извършени в рамките на производството по изп. дело № ……. В решението е прието за установено, че К. Б. е сезирал Софийски апелативен съд с частна жалба вх. № 86739 от 21.08.2012 г. срещу определение № 13258 от 10.08.2012 г. на Софийски градски съд, с което производството по гр. д. № 10934/2012 г. е било прекратено. Копие от частната жалба ищецът е изпратил на електронната поща на Камарата на частните съдебни изпълнители, като е поискал да бъдат отнети правомощията на ЧСИ М. Б. поради извършени от него незаконосъобразни действия по изп. дело № …. Страни по изпълнителното дело са били „Топлофикация София“ ЕАД (взискател) и съпругата на ищеца Т. Б. (длъжник). При тези данни е прието, че не е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за вреди, тъй като причинно-следствената връзка между бездействието на ответника и претендираните вреди е изключена. Прието е, че искането на ищеца за отнемане правомощията на ЧСИ Б. е било от естество да послужи единствено за повод за извършване на проверка и за евентуално ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, поради което бездействието на Камарата на частните съдебни изпълнители да отговори на жалбата на ищеца не би могло да има отражение върху неговата правна сфера.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила от К. Б.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 290, ал.2 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи кои факти счита за доказани и въз основа на какви доказателства, както и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви.
Ответникът по касационната жалба Камара на частните съдебни изпълнители счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи кои факти счита за доказани и въз основа на какви доказателства, както и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно установената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Посочил е, че приетите по делото писмени доказателства, свързани с проведеното изпълнително производство, водените от ищеца граждански дела и подадените сигнали до различни държавни институции не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите не установяват релевантни за предмета на настоящото производство факти.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.2 ГПК.
Решението е валидно и допустимо. Произнесено е от надлежен съдебен състав в кръга на правораздавателната му компетентност и в предписаната от закона форма; при наличие на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки за постановяване на съдебен акт по съществото на спорното право.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 45 ЗЗД, съдът е изследвал въпроса налице ли е причинна връзка между действията на ответника и претендираните от ищеца неимуществени вреди. В съответствие със съдебната практика е и изводът, че действията на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители в рамките на възложената и от ЗЧСИ функция за отправяне на искане за образуване на дисциплинарно производство срещу частните съдебни изпълнители при виновно неизпълнение на задълженията им по закона и устава на Камарата, не рефлектират върху правната сфера на трети лица; че действията, съотв. бездействията на Камарата на ЗЧСИ по образуване на дисциплинарно производство срещу съдебен изпълнител не са в причинна връзка с претендираните от ищеца морални вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в производството по чл. 288 ГПК в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 837 от 10.04.2018 г. по в. гр. д. № 38/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. И. Б. от [населено място] да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 100 (сто) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: