5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
С..24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1092/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Иванова Н. – синдик на [фирма]/н/, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 46 от 12.08.2009 г. по гр.д. № 1106/2004 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав, в частта, с която е обезсилено като недопустимо решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, втори състав, постановено на 25.02.2004 г. по гр.д.№ 553/2003 г. в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да предаде на [фирма]/н/, чрез синдиците на дружеството, движими вещи по приложение № 1,2 и 3 – неразделна част от анекс от 26.05.2000 г. към договор от същата дата и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.108 ЗС, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ за признаване нищожност на договора от 26.05.2000 г. между [фирма] и [фирма] за встъпване в правата и задълженията по договор № 3764 от 14.11.1997 г. с Република Н..
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава достъпа до касационно обжалване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по правните въпроси, свързани с легитимацията на синдика да предяви осъдителен иск за връщане на даденото по нищожното разпореждане и с правната квалификация на този иск. Позовава се на множество решения и определения на ВКС, вкл. и такива, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
По делото е постъпила насрещна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, предмет на която е въззивното решение в частта, с която се признава за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на споразумението от 26.05.2000 г. между [фирма] и [фирма], представляващо анекс към договора от същата дата, като безвъзмездна сделка с право на собственост върху вещи от масата на несъстоятелността, по предявен от синдиците на [фирма]/н/ срещу: [фирма], и новоконституираните ответници поради извършено преобразуване, чрез отделяне на еднолични дружества с ограничена отговорност – [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
Насрещният касатор поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението в посочената част и по съображения, подробно изложени в жалбата, претендира касирането му, с произтичащите последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен доводите за недопустимост, алтернативно се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси, свързани с предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ и доколко намаляването на масата на несъстоятелността е елемент от фактическия състав по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, както и във връзка с тълкуването на договорите. По отделните правни въпроси, касаторът подробно е мотивирал и съответните допълнителни основания за достъп до касация по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с приложени съдебни актове, на които е основал искането.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
За да постанови прекратяване на производството по делото, след обезсилване на първоинстанционното решение по предявения от синдиците на [фирма]/н/ иск за връщане на вещите, предмет на процесния договор и анекса към него, като престирани при начална липса на основание – по нищожна сделка, решаващият състав е приел, че синдиците не разполагат с процесуална легитимация да водят ревандикационния иск, а от друга страна, липсва правен интерес с оглед разпоредбата на чл.648 ТЗ, уреждаща последиците от уважаването на исковете по чл.646 или чл.647 ТЗ.
По иска с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ за прогласяване нищожността на договора между страните от 26.05.2000 г. и анекс към него от същата дата, въззивната инстанция след извършена преценка на доказателствата по делото, е направила извод, че договорът касае прехвърляне на правоотношение, а не безвъзмездно разпореждане с конкретно имуществено право от масата на несъстоятелността, но с анекса е извършено безвъзмездно прехвърляне на дълготрайни материални активи от [фирма] на [фирма]. Решаващият състав е преценил анекса към договора като двустранно споразумение със самостоятелно правно значение, прехвърлящо право на собственост върху конкретни движими вещи, без обусловеност на действието му от клаузите на основния договор. По тези основни съображения, искът е уважен само по отношение на споразумението от 26.05.2000 г. , а по отношение на договора е отхвърлен.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните в първоначалната касационна жалба основания за допускане касационно разглеждане на делото. Действително, по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с легитимация на синдика да води осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността след уважаване на установителния иск по чл.646 ТЗ, е налице основната предпоставка за достъп до касация, предвид основните съображения на въззивната инстанция. Не може обаче да се счете за доказано никое от поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като дори и да е съществувала противоречива съдебна практика, тя следва да се приеме за преодоляна с постановените по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС – решение № 114/03.08.2009 г. по т.д.№ 644/2008 г., ІІ т.о./ цитирано и представено от самия касатор/, както и множество други решения на Търговска колегия – така, напр. решение № 136 от 02.12.2010 г. на І т.о., решение № 248 от 17.01.2011 г. на ІІ т.о. и др., които са задължителни за съдилищата съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В посочените решения изрично е посочено, че с уважаването на иска по чл.646 ТЗ, субективното право да предяви осъдителен иск за фактическо връщане на даденото възниква за несъстоятелния длъжник и той разполага с процесуалноправна легитимация по този иск. В създадената практика на ВКС не е отречена възможността за обективно съединяване на исковете по чл.646, ал.2 ТЗ, за предявяването на които, по правило, е процесуалнолегитимиран синдикът, в качеството му на орган на несъстоятелността, заедно с осъдителните искове на длъжника за връщане на даденото по признатото за нищожно по отношение масата на несъстоятелността действие или сделка. Предвид разрешаването на така поставения правен въпрос в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на М. Н. – синдик на [фирма]/н/.
По отношетние на останалата обжалвана от синдика отхвърлителна част на въззивното решение, не са формулирани правни въпроси, които да са обусловили изхода на делото.
С оглед неоснователността на искането за достъп до касация по първоначалната жалба, подадената насрещна касационна жалба не подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 46 от 12.08.2009 г. по гр.д. № 1106/2004 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав по жалбата на М. Иванова Н. – синдик на [фирма]/н/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: