4
Р Е Ш Е Н И Е
N 61
София, 07.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 255/2015година
Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. И. А., с ЕГН [ЕГН], молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 50 от 19.02.2013 г. по в.т.д. № 264/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 98 от 21.05.2012 г. по т.д. № 185/2011 г. на Окръжен съд – Плевен в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че съществува вземане на [фирма], [населено място] към Р. И. А., [фирма] и ЕТ „Албос-90 – Р. И. в размер на 20 000 евро, представляващо част от ликвидно и изискуемо вземане по договор за заем № НСТ- 4411-0076-0/08.11.2007 г. и свързания с него договор за учредяване за ипотека – н.а. № 24, т.5,, н.д. № 592/16.11.2007 г., по заповед за изпълнение на парично задължение от 04.05.2011 г. по ч.гр.д. №2923/2011 г. на Районен съд – Плевен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК и разноски за заповедното производство.
В молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се поддържа, че са налице нови писмени доказателства, от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат представени поради обективна невъзможност. Новите доказателства, на които се позовава молителката са: справка по чл.366 ГПК, представена от [фирма] по т.д. № 193/2013 г. на Окръжен съд – Плевен, както и извадки от Аналитичния счетоводен дневник на [фирма] /съставна част от годишния финансов отчет/ по аналитична счетоводна сметка 4442 за периода от 01.12.2008 г. до 31.12.2011 г., както и доклади на независим одитор, относими към съответните годишни финансови отчети за този период. Твърди се, че тези писмени доказателства не са били представени от ищеца при разглеждане на спора по т.д. № 185//2011 г. на Плевенския окръжен съд, а ответниците/една от които е молителката/ не са могли да ги представят, но те биха обосновали други правни изводи, а именно – за недължимост и неизискуемост на суми по договор от 08.11.2007 г.
Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Т. М., счита молбата за отмяна за неоснователна по съображения в постъпил по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор. Това становище се поддържа и в публичното съдебно заседание на 22.04.2015 г. от надлежно упълномощената от дружеството адвокат М. С..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна на решение по в.т.д. № 264/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т. е процесуално допустима – подадена е от заинтересована страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.1 ГПК, считано от връчването, в съдебно заседание на 19.03.2014 г., на преписи от справката по чл.366 ГПК по т.д. № 193/2013 г. на Окръжен съд – Плевен, както и на останалите доказателства, съставляващи приложение към подадена от ищцовото дружество молба. Независимо, че в изпратеното от Окръжен съд – Плевен заверено копие от посоченото дело липсва дата на постъпване на тази молба, за началото на срока по чл.305, т.1 ГПК е от значение датата, от която молителят се е снабдил с доказателствата, на които е основано искането за отмяна.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо новите писмени доказателствата да са били неизвестни на молителя при решаването по същество на делото, или ако са били известни, заинтересованата страна обективно да не е била в състояние да се снабди с тези доказателства. Наред с това, непредставянето на новите доказателства не трябва да се дължи на процесуална небрежност на страната и те трябва да са от значение за изхода на спора.
Представените с молбата за отмяна доказателства нямат характеристиката на „нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Данните, съдържащи се в представената от [фирма] справка по чл.366 ГПК, съставляваща приложение към подадена по реда на чл.422 ГПК искова молба за установяване дължимост на вземане по друг, предходен договор за кредит между страните, са проверявани от съдебно-счетоводната експертиза и са съобразени при изготвяне на първоначалното и допълнително заключение по т.д. № 185/2011 г. на ОС – Плевен. Предназначението на тази справка при искове за парични притезания по търговски дела е да се установи по какъв начин ищецът е изчислил размера на исковите претенции. Отразените в справката към съответните дати налични надвнесени от кредитополучателите суми спрямо дължимото по погасителен план по договор № НСТ-4411-0071-2/16.04.2007 г., съставляващи кредитен резерв, както и погасяването с този резерв на месечни вноски по погасителен план, са подробно изследвани от вещото лице Т. И., чието заключение е възприето от решаващия въззивен състав.
Останалите доказателства, на които се позовава молителката, също не биха могли да се възприемат като нови писмени доказателства, тъй като данните, съдържащи се в тях, са част от съответните годишни финансови отчети на [фирма] за периода от 2008 г. – 2011 г., вкл., които се обявяват в търговския регистър, съгл. чл.251, ал.4 ТЗ. Що се отнася до твърденията в молбата за отмяна за противоречие между данните в справката по чл.366 ГПК по т.д. № 193/2013 г. на ОС-Плевен и данните, съдържащи се в извлечението от Аналитичния счетоводен дневник на [фирма], те касаят изцяло правилността на изводите на решаващия въззивен състав, обективирани във влязлото в сила на 04.03.2014 г./ с постановяване на определение по т.д. № 3432/2013 г. на ВКС, І т.о. за недопускане на касационно обжалване/ решение по в.т.д.№ 264/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т.. Правилността на решението, към която са относими част от доводите на молителката, не подлежи на самостоятелна преценка в рамките на извънинстанционното производство, след като не е налице инвокираното основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. И. А. молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 50 от 19.02.2013 г. по в.т.д. № 264/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: