О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 3102 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Г. от [населено място] срещу решение № 1592/26.06.2018г. по в.гр.д. № 6648/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е отменено решение № 6670/05.10.2017г. по гр.д. № 13096/2015г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, I – 6 състав в частта, с която предявеният от И. И. Г. срещу ЗАД „Армеец” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка му Л. Б. Г. при ПТП, настъпило на 25.09.2012г., е уважен за разликата от сумата 88 000 лв. до сумата 166 250 лв., като вместо това искът е отхвърлен за разликата от сумата 88 000 лв. до сумата 166 250 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно наличието на съпричиняване от пострадалата в размер на 20 %. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е крайно недостатъчен. Моли да се отмени въззивното решение и да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „Армеец” АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му вследствие на процесното ПТП, възлиза на 110 000 лв., като е намалил същото на 88 000 лв. поради съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат в размер на 20 %. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищеца и на загиналата към момента на настъпване на смъртта, установените в процеса отношения на сплотеност между двамата, претърпяната от ищеца тежка психотравма, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити, и съдебната практика по сходни случаи. Във връзка с релевираното от застрахователя възражение за неправилно определен от първоинстанционния съд процент на съпричиняване, решаващият състав, позовавайки се на заключението на вещото лице по проведената автотехническа експертиза, е приел, че пострадалата има по – голям принос за настъпване на вредоносния резултат. Същата е пресичала двулентово пътно платно, с обща широчина 9 м., с двупосочна организация на движението. С оглед на това е имала възможността да съобрази движението на лекия автомобил и да пресече при липса на опасност.
Касационният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване, като поставя следните въпроси: 1/ Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), освен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл.226 от КЗ (отм.), предвид динамиката на последната норма съобразно пар. 27 от ПЗР на КЗ?; 2/ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено – икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?; 3/ Какви са правните последици от драстичното разминаване в присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследници на един и същ починал от едно и също ПТП по различни дела, при положение, че всеки от съдебните състави е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия и не е извършвано доброволно плащане по заведените при ответника щети?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочените въпроси.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК нямат характера на въпроси по прилагането на материалния закон, които да изпълняват общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. В тази връзка формулираните въпроси нямат характеристиката на обуславящи правни въпроси. Първият и вторият въпрос са поставени в контекста на релевирано от касатора оплакване за неправилност на въззивното решение, изразяващо се в допуснато от съда нарушение на материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение, докато третият въпрос е хипотетичен и не съответства на данните по делото и мотивите към обжалваното решение.
Дори и да се приеме, че първият и вторият въпрос отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, не е доказано поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 25/03.04.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, I т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. 916/2011г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, е даден отговор на въпроса релевантни ли са за критерия по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане, като е прието, че при прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 от ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. Видно от мотивите към атакувания акт, при определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е съобразил, наред с възприетите от съдебната практика критерии, и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити. С оглед на това решаващият състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не следва да се обсъжда твърдяното от касационния жалбоподател като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК наличие на противоречива съдебна практика по идентични дела. Съгласно действащата към момента на постъпване на касационната жалба редакция на чл.280 ал.1 от ГПК (обн. ДВ бр.86/2017г.) противоречивата практика на съдилищата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, с оглед формалното позоваване на това основание, без обосноваване релевантността на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1592/26.06.2018г. по в.гр.д. № 6648/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.