1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. С. 01.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 2437/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. С. М., М. Г. П. и Б. Г. М., чрез адв. М. М. против определение № 818 от 20.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 114/2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 713 от 22.12.2014г. по гр.д. № 509/2014г. на Районен съд Елин Пелин, с което е върната исковата молба на К. С. М., М. Г. П. и Б. Г. М. и е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
Пред Административен съд – [населено място] е депозирана искова молба от К. С. М., М. Г. П. и Б. Г. М., жалбоподатели по настоящото производство, с която искат от съда да признае за установено по отношение [община] и всички заинтересувани лица, че считано от 01.10.2001 г. – 6 месеца след влизане в сила на ЗУТ, утвърдените със заповед № АБ – 358 от 23.11.1987 г. и заповед № 133 от 04.09.1989 г. на [община] изменения на дворищно регулационния план за парцели V – 490 и VI – 490 в кв. № 8 по плана на в. з. „Побит камък”, [община] не са приложени, поради което и на основание § 6, ал. 2 във вр. с § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, действието им е прекратено автоматично, считано от 01.10.2001 г., без да е необходимо провеждането на нарочна административна процедура. Молят също съдът да признае за установено, че материализираната граница между парцели V- 490 и VI – 490 в кв. № 8 по плана на в. з. „Побит камък”, [община], съставляваща ограда по вътрешната регулационна линия между двата парцела е изградена съобразно дворищната регулация от 1973 г. и съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове от 1987 г. и от 1989 г., частта им за тези парцели, съгласно които около 180 кв. м. от имота им VI – 490 са придадени към имот V – 490, не е настъпило и е прекратено.
С определение № 767 от 28.07.2014 г. по адм. д. № 802/2014 г. административният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че е налице спор за собственост, респ. за установяване на граница между два урегулирани имота, поради което е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – [населено място].
С разпореждане от 07.08.2014 г. по гр. д. № 509/2014 г. Районен съд Елин Пелин е оставил без движение исковата молба, като е дал указания в 14 точки за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности. С молба от 09.09.2014 г. ищците са изпълнили част от указанията на първоинстанционния съд. С разпореждане от 09.10.2014 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с един месец, считано от 14.10.2014 г., който срок е отново удължен с един месец, считано от 14.11.2014 г. С определение от 22.12.2014 г. районният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба поради неизпълнение в срок на дадените указания.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, поради което правилно е оставена без движение за отстраняване на визираните в разпореждането на първоинстанционния съд нередовности, с цел изясняване на предмета на спора, съответно допустимостта на предявения иск. С молбата от 09.09.2014 г. ищците са уточнили претенцията си като „отрицателен установителен иск за установяване на административно правоотношение”, какъвто по реда на ГПК е недопустим. В разпоредбата на чл.124 от ГПК са изброени случаите в които могат се предявят установителни искове. Искове за установяване на административно правоотношение по реда на АПК се предявяват пред съответния административен съд.
Частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправния въпрос „съгласно § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ отпада ли отчуждителното действие на неприложения регулационен план и общинската администрация следва ли да измени плана така, че имотната граница между двата съседни имота следва ли да се трансформира в имотна граница между урегулирани поземлени имоти”. Прилагат съдебна практика.
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е от значение за решаването на делото. Въпросът по прилагането на § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ /който е бил от значение за спора за материално право по влязлото в сила решение по гр.д. № 369/2009г. на Районен съд Елин Пелин, с предмет иск по чл. 108 ЗС за процесните придаваеми места/, не е от значение за изводите на въззивния съд за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 818 от 20.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 114/2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: