О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София 10.04.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3275 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. С. М., чрез адв.Б. А. срещу решение № 36/04.05.2017 г. по в.гр.дело № 37/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 627/05.12.2016 г. по гр.дело № 1986/2016 г. на Ямболския районен съд, с което е постановено унищожаване в полза на д-р Й.-Х. М.-немски гражданин, [дата на раждане] в Ю. в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П. със съдебен адрес [населено място], [улица] извършения от страна на В. С. М. от [населено място] отказ от наследството на майка му Е. Г. М., б.ж. на [населено място], починала на 25.04.2014 г., вписан в особената книга на Районен съд [населено място] под № 42/29.04.2014 г. до размера на задълженията му към кредитора.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване, съответно да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.
В изложението са формулирани правните въпроси:1. кой носи доказателствената тежест при предявения иск по чл.56,ал.1 ЗН – ищеца или ответника, 2. може ли да се представя документ пред съда, в който се съдържат думи на чужд език без да са преведени на български език, 3. основание ли е за отлагане на делото неучастието на пълномощника на страната в процеса пред въззивния съд по уважителни причини, решени в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба д-р Й.-Х. М., чрез адв. С. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 56,ал.1 от Закона за наследството/ЗН/.
От фактическа страна е прието за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът Й.-Х. М. в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия Т. П., има вземане към ответника- сега жалбоподател В. С. М. за събиране на което е образувано изп.дело № 782/2014 г. по описа на ЧСИ И. Х.. Прието е също, че съгласно справка от изпълнителното дело към 25.02.2016 г. размерът на дълга е общо 50 500,81лв., че ответникът В. М. не разполага с достатъчно имущество от което ищецът да бъде удовлетворен за своето вземане.
Съдът е приел за безспорно, че на 29.04. 2014 г. ответникът В. М. се отказал от наследството, оставено му от неговата майка Е. Г. М., починала на 25.04.2014 г. Отказът е бил вписан в специалната книга на Ямболския районен съд под № 42/25.04.2014 г.. С писмо от 15.09.2014 г. ЧСИ е уведомил взискателя по изп.дело за извършения отказ от наследство от страна на длъжника. Прието е от приложеното по изп.дело известие за доставяне, че писмото е било получено от ищеца на 18.09.2015 г., която дата, според въззивния съд правилно е приета от районния съд, като дата на узнаване от страна на ищеца на направения отказ от наследството. Преценени са за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е узнал много по рано за направения отказ, още с вписването му в специалната книга на ЯРС на 25.04.2014 г., откогато започва да тече и тригодишния преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 56 ал.2 ЗН.
Въззивният съд е възприел съдебната практика, която определя узнаването като фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, осъществили се вече в действителността. Формиран е извод, че моментът на узнаване от страна на кредиторите на отказа от наследство е момента в който отказът фактически достигне до знанието на кредиторите. Възприета е съдебната практика, според която съществуващата възможност за узнаване не е равнозначна на самото узнаване.
Преценено е за неоснователно оплакването на ответника, че първоинстанционния съд неправилно и в нарушение на разпоредбите на ГПК е допуснал разместване на доказателствената тежест, като възложил на ответника да доказва кога ищецът е узнал за извършване на отказа от наследство, вместо това да бъде в тежест на ищеца. Прието е, че тежестта на доказване на узнаването на отказа е за длъжника/ чл.154 ал.1 ГПК/.
Съдът е приел, че искът по чл.56 ал.1 ЗН е предявен в законоустановения едногодишен срок от узнаването и в тригодишния срок от извършване на отказа, поради което е допустим. Прието е също, че искът е и основателен. Според съда кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Приел е за безспорно, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, както и за безспорно, че последният е увредил интересите на кредитора, доколкото с направения отказ от наследството на своята майка е възпрепятствал кредитора от възможността му да се удовлетвори за вземането си от наследството на ответника, оставено му от неговата майка.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е уважен.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението със ЗИД ГПК, обн. в Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С цитираните от жалбоподателя решения, постановени от състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са разрешени различни от формулирания въпрос. С решение № 52/27.03.2014 г. по гр.дело № 4448/2013 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен въпроса основание ли е за отлагане на делото участието на пълномощника на страната в заседание на Висшия адвокатски съвет, когато страната е в чужбина. С решение № 185/10.05.2016 г. по гр.дело № 2028/2014 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен въпросът относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия въпрос. Според практиката на ВКС, изразена в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.154,ал.1 ГПК и чл. 56,ал.1 от ЗН, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Освен посоченото следва да се отбележи и, че жалбоподателят не е обосновал допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Както вече се отбеляза по поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.154,ал.1, ГПК и чл.56,ал.1 ЗН не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че вторият въпрос не е правен, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установена общата предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С решение № 52/27.03.2014 г. по гр.дело № 4448/2013 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: основание ли е за отлагане на делото участието на пълномощника на страната в заседание на Висшия адвокатски съвет, когато страната е в чужбина. Правният въпрос, разрешен с посоченото решение е различен от поставения, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Освен това въззивният съд е формирал няколко решаващи правни изводи за основателност на исковата претенция, а не само по въпроса, поставен от жалбоподателя. Както се посочи по-горе съдът е приел, че предявеният иск е допустим – подаден е в едногодишния срок от узнаването и в тригодишния срок от извършване на отказа от наследство, предвидени в чл.56,ал.2 ЗН. Формирани са и изводи за наличие на всяка от предпоставките, предвидени в чл.56,ал.1 ГПК за основателност на предявения иск. По всеки от решаващите правни изводи не са формулирани правни въпроси, поради което съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Ямболския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателя В. М., чрез адв. Б.А..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 720 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 36/04.05.2017 г., постановено по в.гр.дело № 37/2017 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3709/16.06.2017 г., подадена от ответника В. С. М., [населено място],[жк], ет.1,ап.2, чрез адв.Б. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.32,чрез адв.Б.А..
Осъжда В. С. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.1,ап.2, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.32,чрез адв.Б.А. да заплати на Й.-Х. М., немски гражданин, [дата на раждане] в Ю., с адрес за призоваване във Ф. р. г. **Х., А. З. ** в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия Т. П., съдебен адрес [населено място] [улица], чрез адв. С. П. сумата 720 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: