О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1465
София, 21.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4853/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. П. П. – процесуален представител на ищеца Н. Р. Р. , против въззивно решение № 192/22.4.2013 г. по гр.д. № 397/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 102/29.01.2013 г. по гр.д.№ 3792/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Р. Р. против И. а.“Е. с. м. и и. с.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по материалноправния въпрос: “Необходимо ли е в хипотезата на чл.333, ал.4 КТ изрично в колективния трудов договор да бъде предвидено предварителното съгласие в съответния синдикален орган в предприятието”,за който се поддържа,че е от обуславящо значение за изхода на спора и по който не е налице трайна практика на ВКС.
Ответникът по касация – И. а. “Е. с. м.и и. с.” – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като в случая не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Анализирайки клаузата на чл.16 от К. в предприятието съдът е стигнал до извод, че същата не предвижда получаване на съгласие от съответния синдикален орган по смисъла на посочената законова разпоредба, а само обсъждане на предстоящи уволнения, като самото прекратяване на трудовите правоотношения на работници и служители не е поставено в зависимост от резултата на обсъждането. Обосновавайки решаващия си извод въззивната инстанция е приела, че разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ изисква наличието на предварително съгласие на съответния синдикален орган, но само когато това е предвидено в К., в процесния случай такова не е заложено в последния.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставеният материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-ТР на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или ПП на ВС,както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Отговорът на посочения въпрос е даден в т.1 от ТР № 4/2013 от 17.12.2013 г. по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГК – “Ако в клауза на колективния трудов договор/К./ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнението по чл.333, ал.4 КТ.“. Изводите на въззивната инстанция изцяло съответстват с разрешението, дадено в посоченото тълкувателно решение, което не налага допускането на обжалваното решение до касационно обжалване на това основание.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като касаторът не се позовава на влезли в сила решения,в които поставеният въпрос е разрешен противоречиво.
Касаторът не е обосновал и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192/22.04.2013 год. по гр.д.№ 397/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: