О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4588/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7124/07.9.2017 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №237/01.8.2017 г. по гр.д.№323/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд,г.о.
Въззивната инстанция е приела, че „споделя частично направените правни изводи на първоинстанционният такъв касателно допустимостта на предявения иск по чл.59 ЗЗД и неговата основателност,както и в частта по отношение неоснователността на обратния иск,при което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му и не счита за нужно да ги приповтаря.
В тази връзка излага следните допълнителни съображения обосноваващи частичната основателност на предявения иск:
Оплакванията за съдържащо се в мотивите противоречие в направените изводи,касателно договора за наем и неговото действие е несъстоятелно.Районният съд ,излагайки наличието на договор за наем,само е констатирал този факт,като за да направи извода, че ползването на 19-те кв.м. подпокривно пространство е без основание за исковия период от време се е позовал на приетото в мотивите по приложеното гр.д. № 4730/2013г.за неговата нищожност поради противоречието му със закона.Решението по това производство водено между настоящите ищци и настоящия ответник по иск с правно основание чл.109 ЗС е влязло в законна сила и обвързва страните,като е задължително за съда съгласно чл.297 ГПК по отношение на направените в него правни изводи.
Несъстоятелно е и оплакването за недопустимост на исковата претенция,с оглед на обстоятелството,че взетите решения на отделните етажни собствености за водене на настоящото производство противоречат на разпоредбата на чл.18 ЗУЕС,тъй като не са взети от съответното мнозинство.Както правилно е посочил и районния съд,в случая, е установено от представените от [община] писма до всеки един от председателите на УС на четирите входа на жилищната сграда,че всеки един от тях е регистриран като самостоятелна етажна собственост в съответствие с разпоредбата на чл.8,ал.2 ЗУЕС.Същевременно,от констатациите по из-слушаната техническа експертиза относима към установяване на идеалните части на отделните етажни собствености,съгласно писмените данни за взетите решения на общите събрания на отделните входове/А,В и Г/ и участващите в тях собственици,техните при-падащи се идеални части са съответно: 73.10% за вх.“А“,79.01. за вх. „В“ и 87.83% за вх. „Г“,което прави взетите решения легитимни и при необходимия кворум,съответстващи на приложимия закон,в случая ЗУЕС.
Правилно е прието,че ищците,независимо,че са трети лица по отношение на договора за наем са имали правото,с оглед техния статут едностранно да го прекратят,отправяйки предизвестие, каквато правна възможност им дава разпоредбата на чл.235 ЗЗД,а че наемателят в лицето на ответника е бил в нарушение на наредбите и реда на управление на етажната собственост се установява от приетото в решението по гр.д.№ 4730/2013г. на В..
Правилно е прието,че искът с правно основание чл.59 ЗЗД би бил недопустим за вх. „Б“,който съгласно наличието на договора за наем между него и ответника създава облигационна връзка между тях и претенциите следва да се уреждат на друга правна основа,като е установено и,че този вход,след привличането му като трето лице помагач има друг процесуален статус,различен от този на ищците.
Правилно,отново във връзка с воденото между страните предходно гражданско производство е прието и че в съответствие на чл.38 ЗС,подпокривното пространство е съсобствено между отделните етажни собствености в съответните им идеални части от жилищната сграда,при което те имат основание да претендират поисканото обезщетение,приравнено на следващият се месечен наем за исковия период от време. Неправилно обаче,районният съд в тази връзка не се е съобразил,че съгласно института на неоснователното обогатяване ,всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,но до размера на обедняването/ чл.59 ЗЗД/Отчитайки това следва да се приеме,че ответникът се е обогатил неоснователно без основание за исковия период от време,но до размера на съответните идеални части на ищцовите етажни съсобствености от съсобствеността от цялата жилищна сграда,съгласно ЗС,а те са с размер на посочените проценти в първия вариант от техническата експертиза,а именно:21.28% за съсобствениците от вх.А,16.45% за съсобствениците от вх. В и 25.55% за съсобствениците от вх.Г или общо за трите входа идеалната съсобственост от цялата жилищна сграда възлиза на 63.28%.
Като отчита горното и се вземе предвид заключението на техническата експертиза касателно общия размер на следващото се обезщетение от 9000 лева,следващото се обезщетение е в размер на 5695.20 лв.В този размер следва да се уважи предявеният иск,в какъвто смисъл е и представената съдебна практика от страна на ищците по подобен род дела.
Оплакванията в жалбата касателно отхвърления обратен иск са несъстоятелни.Решението е правилно в тази му обжалвана част.За да установи тази своя претенция,въззивникът е представил 11 бр. платежни нареждания. От съдържанието им обаче не може да се установи по безспорен и категоричен начин,че те са суми, произтичащи от задължението по изплащане на наемната цена, съгласно договореностите между него и етажната собственост на вх.“Б“ на жилищната сграда.Дори да се приеме,че претендираната сума от 9000 лв.е дадена като дължим наем,тя е за период,през който ответникът по предявения иск за неоснователно обогатяване е ползвал имота както твърди като наемател,според него на законно основание, даващо му това право,при което и е дължал следващият се месечен наем,за периода до демонтажа на изградените съоръжения.Междувпрочем, не е установено и твърдението, че за периода,през който ответникът е давал следващите се по договора за наем месечни вноски,предмет на обратния иск,някой е пречил да осъществява правата му на наемател,респективно от това да търпи вреди,включително и след постановяване на решението по гр.д.№ 4730/2013г.на В. до направения демонтаж.
При изложените съображения,обжалваното решение,в частта му касателно размера на присъденото обезщетение по чл.59 ЗЗД следва да се отмени над сумата 5695.20 лв. до 9000.00 лв., като искът над този размер се отхвърли като неоснователен и не-доказан.В тази връзка,решението ще следва да се отмени и в частта по присъдените разноски пред първата инстанция,като те се присъдят съобразно уважената и отхвърлена част на исковата претенция.Съобразявайки това и правилото на чл.78,ал.8 ГПК за определяне разноските на ЮЛ,защитавано от юрисконсулт и съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата към ЗПП,окръжният съд определя разноски за защита пред първата инстанция в размер на 300 лв.,при което съобразно отхвърлената част на исковата претенция на възстановяване като разноски подлежи сумата 110 лева.
В останалата му обжалвана част,решението ще следва да се потвърди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1.Дали при сключения договор за наем между само един от съсобствениците на вещта, и при положение, че наемателят надлежно наемните си задължения, останалите съсобственици, които не са страна по този договор, имат правото по чл.235 ЗЗД да извадят наемателя ? , 2. Как следва да се изчислява кворума по чл.18 ЗУЕС за легитимност на решенията, касаещи общи части на цялата сграда, в която има регистрирани самостоятелни ЕС(входове) – на база участвалите собственици на отделните имоти в сградата върху тези, общо в сградата или на база участвалите собственици на отделните имоти в самостоятелните ЕС(входове) върху, тези в самостоятелните ЕС(входове) ? и 3. Дали съсобственикът в ЕС, самостоятелен наемодател по договор за наем трябва да участва и да се брои за установяване на кворум и легитимност при вземането на решения на ЕС, касаещи действия срещу наемателя(изваждането му от ЕС, предявяване на иск и др) ?
Сочи се и се представя практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба, посредством процесуалния си представител – адв. Б. Т., са депозирали общ отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Третото лице – помагач не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените в изложението въпроси са неотносими към обжалвания съдебен акт. Първите два от тях се отнасят до производство, което е приключило с влязло в сила решение – решение №413/16.6.2014 г. по гр.д.№4760/2013 г. по описа на Врачанския районен съд, втори граждански състав, потвърдено с решение №482/05.12.2014 г. по гр.д.№646/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с които е уважен иск с правно основание чл.109 ЗС.
По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато, тъй като изводи за това в обжалваното решение не се съдържат.
Освен това представените решения са относими към други предявени искове, но не и към такива с правно основание чл.59 ЗЗД, във връзка с ЗУЕС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №237/01.8.2017 г. по гр.д.№323/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд,г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: