О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
С., 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 451/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. И., П. А. К., Й. А. К., М. К. Н., В. Н. Н., П. Н. П. и А. С. Н., чрез пълномощника им адв. Н. Г., против решение № 195 от 09.11.2009 г. по гр.д. № 257/2009 г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40 от 03.07.2009 г. по гр.д. № 115/2008 г. на Тревненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу П. И. Н. и Ц. Н. И. искове за сумите 6 852,30 лв. на основание чл. 59 ЗЗД и 4 687,50 лв. на основание чл. 45 ЗЗД и са присъдени разноски на ответниците 470 лв., и за въззивната инстанция 800 лв.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението към жалбата касаторите поддържат, че е налице противоречие с практиката на ВКС по въпросите: налице ли е погасяване на парично задължение, когато същото е престирано на съпругата на кредитора, и следва ли и на кого е доказателствената тежест за доказване в хипотезата на чл. 75 ал. 1 ЗЗД факта на възползване на кредитора от плащането, извършено на трето лице. Представени са решения № 42/07.04.2009 г. по т.д. № 453/2008 г- на ВКС, ІІ т.о., и № 785/03.11.2005 г. по гр.д. № 566/2004 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците П. И. Н. и Ц. Н. И., чрез пълномощника им адв. Н. С., изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Поставените въпроси в изложението са във връзка с представената с отговора на исковата молба от ответниците разписка от 28.05.2007 г. с нотариална заверка на подписа на А. С. Н. като съпруга на Н. И. Н., че е получила от първия ответник сумата от 2700 лв. равностойност на продажбата на 1/3 ид.ч. от дървения материал от съсобствения имот, и изводът на съда, че Н. Н. приживе е получил сумата и претенциите на неговите наследници, съответно съпруга и деца- ищците под № 1, 5, 6 и 7 по исковата молба, срещу първия ответник по чл. 59 ЗЗД са неоснователни. Въпросите не са от значение за изхода на спора. Видно от протокола от съдебното заседание на 07.05.2009 г. в първата инстанция в доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно между страните, че приживе Н. Н. е получил сумата 2 700 лв. от продажбата на дървесина от процесната съсобствена гора и е обявил това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване, и пълномощникът на ищците и този на ответниците са заявили, че нямат възражения по доклада. Недопустимо е за първи път да възразяват срещу това обстоятелство пред касационната инстанция. Освен това формулираните в изложението въпроси нямат никакво отношение към останалите субективно и обективно съединени искове, по които изводът на съда за тяхната неоснователност не е обусловен от горепосоченото обстоятелство. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 09.11.2009 г. по гр.д. № 257/2009 г. на Г. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: