О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 22.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 458/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. В. М., против определението от 25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 250/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, І гр. състав, с което е отменено разпореждането от 14.01.2011 г. по гр.д. № 5678/2009 г. на Старозагорския районен съд за издаване на изпълнителен лист за разноски и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
Ответниците по частната жалба Г. Г. И., Я. И. Я. и Господин И. Я., чрез пълномощника им адв. А. Ж., третото лице помагач [фирма], чрез юрк. Надежда К., изразяват становища в писмени отговори.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед цената на иска.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото, и излага съображения за правна несигурност.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване на определението е неоснователно. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор, разрешен с обжалвания съдебен акт. В този смисъл е т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, който счита, че е обусловил правните изводи на съда. В изложението към частната касационна жалба липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съобразно задължителното тълкуване в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените съображения за правна несигурност не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 250/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, І гр. състав,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: