Определение №342 от 39734 по ч.пр. дело №1455/1455 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 342
 
гр.София 13. 10. 2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и осма година в  състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛА ДИМИТРОВА
                                                            СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                     
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
ч.пр.гражданско дело № 1455/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е определението на Смолянския окръжен съд, постановено под № 139 на 16.06.2008 год. по ч.гр.дело № 428/2008 год., с което е оставено в сила определение № 85 от 14.04.2008 год. по гр.дело № 252/2007 год. на Д. районен съд за прекратяване производството по предявения иск на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост.
Недоволен от определението е касаторът З. Щ. М. от гр. Д., представлявана от адвокат В от АК- С. , който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустим установителен иск на посоченото основание срещу О. Д..
Ответникът по жалбата О. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, което туря край на производството по предявения иск, поради което намира, че частната касационна жалба е допустима.
Касационното обжалване не следва да се допусне, макар разрешеният от въззивния съд процесуално правен въпрос да е съществен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено изрично, какво е значението на посочения съществен въпрос, но от общия му смисъл може да се направи извод, че касаторът му придава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а въпреки изричните указания на съда не са посочени конкретни основания както изисква разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Повдигнатият въпрос няма посоченото значение тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен, към минал момент /образуване на ТКЗС/, към който О. не е била собственик на процесната земеделска земя, на ответната О. не е възстановено право на собственост по реда на чл.25, ал.2 ЗСПЗЗ.
В приложението към частната касационна жалба не се твърди този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд или да се разрешава противоречиво от съдилищата и съответно да се представят влезли в сила съдебни решения, които да установяват едно от двете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Смолянския окръжен съд, постановено под № 139 на 16.06.2008 год. по ч.гр.дело № 428/2008 год.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар