О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 23. 04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1017/2009 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б процесуален представител на ищцата Т. Ж. Д. от град В., против въззивно решение № 400/01.04.2009 г. по гр.д. № 1735/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, ІV състав.
С обжалваното решение е прието,че ответникът Н. П. – брат на касатора е владял повече от 10 години ? ид.ч. от имота от преди датата на доброволната делба от 2002 год.,извършена между него и племеника му – Д. Д. ,с намерение за своене,считайки,че притежава ? ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от майка си В,без да знае за разпоредителната сделка от 1979 год.,с която майка му е прехвърлила на касатора – негова сестра целия имот. Прилагайки правилното разпоредбите на ЗТСУ/отм./които не забраняват придобиване по давност на ид.ч. от недвижим имот съдът е приел,че ответника П е собственик на ? ид.ч.от имота,която е била собственост на сестра му,а останалата ? ид.ч.е собственост на неговия племеник и син на касатора,придобита по силата на дарение от 1986 год.,т.е.съсобственици на имота са ответника П неговия племеник Д. ,поради което неучастието на касатора в договора за доброволна делба от 2002 год. не води до неговата нищожност.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като несъобразено с материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280 ал.1 т.т.1,2 и т.3 ГПК ,тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящия изхода на делото материално правни въпроси- могат ли да се придобиват по давност реалви части от урегулирани имоти при действието на ЗТСУ;владението на реална част от такъв имот счита ли се за владение на идеална част от парцела и може ли да има за последица придобиване по давност на тази ид.ч.;допустимо ли е при действието на ЗТСУ придобиването на ид.ч. от парцели,чрез владеене върху реални части и тече ли придобивна давност при действието на ЗСГ/отм./с оглед разпоредбата на чл.29 ал.1 т.4 във вр.чл.15 ЗСГ,които са решени в противоречие с практиката на ВКС,решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна,чрез процесуалния си представител адв. Д. А. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът Д. се позовава на Р № 186/19.02.1987 год. на ОСГК,което касае приложението на чл.181 и чл.59 ЗТСУ,както и чл.79 ЗС и чл.40 ЗПИНМ и Р № 3/1994 год. по гр.д. №2/94 год.на Пленума на ВС,касаещо приложението на чл.15 и чл.29 ЗСГ при наличие на пречки за придобиване на недвижим имот по давност,но не касаещо хипотезата на изключенията,какъвто е настоящия случай,поради което са ирелавантни към настоящия спор. Доколкото обаче се позовава на решение № 546/06.04.1961 год.по гр.д. № 959/61 год.на І г.о.на ВС ,решение № 2743/07.07.1983 год.по гр.д. № 1543/83 год. на І г.о. на ВКС,решение № 117/28.09.1990 год.на 5-членен състав и решение № 436/21.03.2006 год.по гр.д. № 1366/05 год. на ІV г.о. на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като представените решения касаят придобиване по давност на ид.ч.от недвижими имоти ,но при действието на ЗС , а не на ЗСГ,както и невъзможността за придобиване на реална част от парцел ****о чл.181 ЗТСу,който не може да се обособи като самостоятелен,както и възможността да се придобиват по давност имоти,които не са включени в регулация. Обжалваното решение с нищо не противоречи на представените решения,тъй като съдът е дал отговор,който кореспондира на приетата фактическа обстановка и процесуалното поводение на страните,а доказателствата са преценени с оглед изискването на чл.188 ал.1 ГПК/отм./във вр.чл.136 и чл.157 ал.3 ГПК/отм./.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба и съществува последователна и многобройна съдебна практика. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи,как приетото от въззивния съд разрешение за придобиване по давност на ид.ч. от недвижим имот влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 400/01.04.2009 г. по гр.д. № 1735/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: